Данък върху разходите за лично и служебно ползване на автомобил

Ако в договора за управление е определен месечен лимит на управителя за разхода на гориво за автомобила в размер на 240 лв., като счетоводен разход се признава действително изразходваното и фактурирано гориво, но не повече от определения месечен лимит. Фактурираното гориво над определения лимит представлява вземане от лицето и се отчита счетоводно като разчет.
 
В този случай, при определяне на общата сума на разходите във връзка с автомобила, наред с останалите разходи, се включва сумата на фактурираното гориво, което е отчетено като счетоводен разход до размера на лимита. 50% от тази обща сума представлява данъчната основа за определяне на данъка върху разходите. Горивото, което е отчетено като разчет и е за сметка на лицето не се включва при определяне на общата сума и съответно на данъчната основа.

 

Още по темата: Данък върху разходите за автомобил, ползван за лични и служебни цели от управителя