Данъчно третиране по ЗДДС на посредничество при продажбата на стоки от трети страни

От изложената в запитването фактическа обстановка, можем да стигнем до заключение, че българското дружество не придобива никакви права върху продаваната стока. В такива случаи, можем да предположим, че същото е само посредник, комисионер на турското лице, въпреки че не е изрично посочено, че българското дружество получава комисионно възнаграждение от турското лице.
 
Въпреки това, от така изложената фактическа обстановка можем да предположим, че българското дружество не извършва търговия със стоки, а е доставчик на услуга /посредничи при продажбата на стоки/.

В такива случаи следва да се има предвид, че мястото на изпълнение на доставките на услуги ще се определи съгласно чл. 21, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, т.е. ще е на територията на страната, където се намира доставчикът на стоки  - в случая Турция, който се явява и получател на посредническата услуга, при което на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът ще бъде изискуем от него. Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС данък за такава доставка от българското дружество не се начислява.
 
Относно третирането на продадените стоки на територията на третата страна в случая Турция, следва да се има предвид, че съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.
 
Доколкото в разглежданата по-горе хипотеза, местонахождението на стоката към момента на изпращането и е Турция и започването на превозва ѝ към получателя е на територията на тази трета страна, то място на изпълнение на доставката на стоката е на територията на Турция. Предвид това въпросните доставки ще бъдат извън обхвата на ЗДДС, съответно данъчното им третиране би било съобразно законодателство на Турция.
 
Във връзка с декларирането и отчитането на въпросните доставки следва да се има предвид, че при всяка доставка за доставчика са налице задължения за документиране на същата с фактура по смисъла на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.

В чл. 114, ал. 1 от ЗДДС са посочени задължителните реквизити, които фактурата съдържа, като т. 12 визира - ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането ѝ, както и основанието за неначисляване на данък.

По смисъла на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява ДДС при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

Предвид факта, че българското дружество осъществява доставка с място на изпълнение в друга държава, за него възниква необходимост от запознаване с правилата на съответното законодателство.

Що се касае до документирането на сделката, трябва да имате предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл 124 ал 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.

Съгласно разпоредбата на чл 124 ал 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Данъчни документи по смисъла на чл 112 от ЗДДС са:
- фактура,
- известие към фактура,
- протокол.

 
Предвид това документи, издадени по реда на законодателства на други държави, в случая Турция, не представляват данъчни документи по смисъла на чл 112 от ЗДДС и не следва да се отразяват в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС.
 
В тази връзка фактурата, издадена по реда на чуждо законодателство, регистрираното лице няма задължение да отразява в дневника за покупките.
 
В случай, че желаете да отразите фактурата в дневника за покупки, то същата следва да бъде отразена в колона 9 – „ДО на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2 - 5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък”.

VIES декларация за фактуриране на услуги към исландска фирма