Данъчно признаване на разходи за възнаграждение, осигуровки и експлоатация на автомобил на търговски представител

В ЗКПО не са предвидени особени разпоредби относно признаването на разходи на предприятията, извършени в чужбина и за тези разходи са приложими общите разпоредби на закона, освен в специфичните случаи, в които това е изрично предвидено (например при данъчната регулация по чл. 42 от ЗКПО). Същото се отнася и до документалната обоснованост на тези разходи, за която е приложим чл. 10 от ЗКПО и чл. 5, 6 и 7 от Закона за счетоводството.
 
Във въпроса е посочено, че разходите се извършват във връзка с дейността на фирмата и в този смисъл би следвало да са данъчно признати по общия ред на закона, когато са документално обосновани. За съжаление от въпроса не става ясно на какво правно основание чуждестранното лице извършва дейност за предприятието. Съгласно разпоредбите на Регламент ЕС/883/2004 за определяне на приложимо осигурително законодателство, чуждестранен работодател има задължение за заплащане на осигурителни вноски в друга държава членка, когато тези вноски касаят положен труд от наето лице в тази държава членка и този факт навежда на предположението, че е възможно лицето да е в трудовоправни взаимоотношения с предприятието. В този случай разходите по неговото възнаграждение, осигурителни вноски и разходите за пътуване във връзка с изпълнение на трудовите му задължения следва да се документират съгласно изискванията на приложимото трудово законодателство, на чието основание е сключен трудовият договор.
 
Ако лицето действа като независим представител на фирмата, т.е. намира се в друго облигационно правоотношение, различно от трудовоправно и действа като самонаето лице, най-вероятно изброените във въпроса разходи представляват метод за изчисляване на брутната сума на неговото възнаграждение на база „разходи плюс", като това следва да е видно от сключения между страните договор. В този случай пълната сума, формирана от твърдата месечна база, надбавката за постигнат оборот и извършените от лицето разходи за пътувания и лични осигурителни вноски, представляват възнаграждение по договора за посредническа дейност и следва да се отчитат и документират по този начин. Както вече споменахме, документирането следва да се извърши с първичен счетоводен документ, издаден от получателя на дохода, в който да са налице изискуемите реквизити по ЗСч. Ако все пак разходите за служебни пътувания не са включени в сумата на възнаграждението на независимия посредник, за данъчното им признаване са приложими разпоредбите на чл. 33 от ЗКПО.

- Регламент ЕС/883/2004