Данъчно облагане на разходи за наем за назначен чуждестранен специалист

Съгласно чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ работодателите могат да изберат да облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане при условията на същия закон. Правото на избор се упражнява по реда на чл. 217, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане и не може да се прилага за отделни физически лица. Следователно, щом вече сте направили избор за облагане на разходите по повод смесено потребление на активи и персонал с данък върху разходите по ЗКПО, то следва да прилагате този подход към разходите в натура на всички наети в предприятието лица, без изключение.

В конкретния случай обаче на първо място следва да се установи дали посочените в запитването разходи представляват „разходи в натура" по смисъла на §1, т. 83 от ДР на ЗКПО. Ако сумите не попадат в определението, за тях не е приложим облекченият режим за облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО. Едно от основните изисквания за класифицирането на дадена сума като разход в натура по смисъла на §1, т. 83 от ДР на ЗКПО е наличието на смесено използване на актива или персонала, т. е. да е налице както лично, така и служебно ползване за целите на дейността на предприятието. В конкретния случай относно наема това условие би било изпълнено, ако жилището, което обитава лицето, е част от нает от дружеството недвижим имот, който се използва и за целите на дейността. Съответно разходите за транспорт биха попаднали в категорията „разходи в натура", ако на лицето е предоставен фирмен автомобил, който то може да използва и за лични нужди. Ако обаче за личните нужди на лицето е наето отделно жилище, което не се използва и за целите на дейността на предприятието, то тези разходи не са „разходи в натура" и не подлежат на облагане по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, включително и когато предприятието е избрало този ред на облагане за останалите си разходи в натура.

Следващата хипотеза, в която могат да бъдат разглеждани предоставяните от работодателя придобивки е „социални разходи, предоставени в натура". За целта е необходимо, наред с изискването за документална обоснованост, разходите да отговарят на две условия – общодостъпност и предоставяне в натура. Относно безплатната квартира и медицинските застраховки считаме, че няма съмнения, че второто условие е изпълнено. Що се касае до разходите за транспорт, те биха били предоставени в натура само ако работодателят директно поема заплащането на тези разходи. Ако лицето само заплаща сумите и те се възстановяват от работодателя, то са налице парични взаимоотношения във връзка с придобивката и условието за предоставяне в натура не е изпълнено. Условието за общодостъпност ще се счита за изпълнено ако работодателят предоставя безплатна квартира на всички наети лица, които не живеят в населеното място, в което се намира тяхната месторабота. Съответно предоставя се транспортно обслужване и медицински застраховки на всички наети лица. Разходите, за които условията „общодостъпност" и „предоставяне в натура" са изпълнени, представляват социални разходи, предоставени в натура и са облагаеми с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.

Ако придобивките или някои от тях не представляват нито разходи в натура по смисъла на §1, т. 83 от ДР на ЗКПО, нито социални разходи, предоставени в натура по смисъла на по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, то тези суми следва да бъдат обложени като трудово възнаграждение на лицето в натура по реда на чл. 24 и чл. 42 от ЗДДФЛ.

С уважение:

Още за данък върху разходите:

Нормативна рамка

ЗКПО

ЗДДФЛ