Данъчните преференции – инструмент за оптимизиране на данъчните задължения - част I
Христо Досев
Няма данъчно задължено лице, което да не се интересува от размера на данъците, които трябва да плати. В този смисъл е полезно да се проучат всички механизми, които предоставят материалните данъчни закони, с цел да се минимизират данъчните задължения. Естествено, за да получи определени стимули, съответният данъкоплатец следва да бъде изряден спрямо установената рамка на данъчния закон, тъй като данъчните преференции следва да се разглеждат като „награда” към ония съвестни и изпълнителни данъкоплатци, които не ощетяват бюджета и които се разчитат с него своевременно и съобразно нормативните изисквания.
В настоящия материал ще се опитаме да акцентираме към някои основни постановки на ЗКПО и съответно на ЗДДФЛ, които предоставят и в същото време ограничават ползването на данъчните преференции. Разбира се, статията може да се разглежда и като помощник на предприятията и физическите лица, с оглед да бъдат осведомени за различните механизми, с които могат да оптимизират данъчните си задължения, но в същото време прилагането на всяка една данъчна преференция ще изисква допълнително изясняване на обстоятелствата и проучване в детайли на разпоредбите на материалните данъчни закони, за които данъчно задължените лица трябва да се погрижат лично.
За съжаление в частта на преференциите, които предприятията могат да ползват по реда на ЗКПО следва да отбележим, че считано от 01.01.2018 година те са ограничени на основание промените, обнародвани в ДВ брой 97 от 05.12.2016 година. Така например с отмяната на алинея 5 към чл. 92 от ЗКПО на данъчно задължените лица бе премахната възможността да намалят размера си на дължимия от тях корпоративен данък в размер на 1 на сто и ограничено до 1 000 лева, в случай че подадат по електронен път ГДД по чл. 92 и годишния отчет за дейността[1] до 31 март на следващата година и съответно в същия срок внесат дължимия от тях корпоративен данък. По начало тази данъчна преференция в ЗКПО бе използвана от много данъчно задължени лица, но нейното приложение няма да е възможно при подаването на ГДД за 2017 година, тъй като с § 49 в сила от 01.01.2018 година на Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за акцизите и данъчните складове (с който се изменя ЗКПО), се регламентира, че данъчно задължените лица по Закона за корпоративното подоходно облагане не ползват отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък по реда на отменения чл. 92, ал. 5 от закона за годишната данъчна декларация за 2017 година. Имайки предвид редакцията на чл. 7, ал. 2 от ЗКПО, в сила считано от 01.01.2018 година, според която подаването на всички декларации по образец по реда на ЗКПО става единствено по електронен път, то напълно естествено е да се обезсмисли данъчната преференция по реда на чл. 92, ал. 5, даваща предимство на онези данъчно задължени лица, които подават ГДД по чл. 92 и годишен отчет за дейността по електронен път.
В крайна сметка в ЗКПО има действащи данъчни механизми, които позволяват преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък, които са регламентирани в Глава двадесет и втора от материалния данъчен закон.
Предприятията – данъчно задължени лица следва много добре да вникнат в съдържанието на термина подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, тъй като то не се разбира достатъчно ясно сред бизнеса. С цел да уеднакви нееднозначната административна и съдебна практика, НАП в лицето на своя Зам. изпълнителен директор излезе с официално писмо № 20-00-80 от 21.04.2015 година, изясняващо приложението на чл. 167, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКПО. Според писмото, характеристиката на едно вземане като подлежащо на принудително изпълнение се извлича на основание чл. 209, ал. 2 от ДОПК от акта, с който това изискуемо и ликвидно вземане е установено, а не от фазата, в която се намира изпълнителният процес и в частност предприети ли са действия по принудително събиране или не. Цитираната в писмото норма на чл. 182 от ДОПК предвижда, че ако задължението не бъде платено в срок, преди да бъдат предприети действия по принудителното му събиране, органът, установил вземането, изпраща покана до длъжника да плати задължението в седмодневен срок. Това не означава, че преди изпращане на поканата задължението няма характеристика подлежащо на принудително изпълнение. Напротив, покана по чл. 182 от ДОПК се изпраща само за неплатените, подлежащи на принудително изпълнение вземания. По силата на чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на изпълнително основание. Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са посочените в чл. 209, ал. 2от ДОПК, а именно:
- ревизионен акт, независимо дали е обжалван;
- декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;
- влязло в сила наказателно постановление и
- други актове, изчерпателно изброени в точки от 1 до 8 на посочената алинея.
В тази връзка е важно е да се има предвид, че по силата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. По силата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишния давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника, т.е. в тази хипотеза давността се прилага служебно.
Изпълнението на изискванията на чл. 167, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКПО следва да се удостоверят от всяко едно данъчно задължено лице в неговата ГДД по чл. 92 от ЗКПО.
Преди да дадем конкретен пример, ще обърнем внимание на определенията на следните две понятия, използвани в чл. 169 от ЗКПО:
❐ Съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗКПО, „Неразпределяеми разходи” са всички разходи за:
- Продажби;
- Административни разходи;
- Финансови разходи; и
- Извънредни разходи [3], които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност за която се ползва преотстъпване на данък [4]
❐ Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗКПО, „Неразпределяеми приходи” са всички:
- Финансови приходи; и
- Извънредни приходи [5], които не произтичат от осъществяването само на определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност за която се ползва преотстъпване на данък.
Таблица за онагледяване на изчислението на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от ЗКПО, при съобразяване изискванията на чл. 169 от ЗКПО за признаване на част от неразпределяемите приходи или разходи по реда на Глава двадесет и втора от ЗКПО.
В настоящия материал ще се опитаме да акцентираме към някои основни постановки на ЗКПО и съответно на ЗДДФЛ, които предоставят и в същото време ограничават ползването на данъчните преференции. Разбира се, статията може да се разглежда и като помощник на предприятията и физическите лица, с оглед да бъдат осведомени за различните механизми, с които могат да оптимизират данъчните си задължения, но в същото време прилагането на всяка една данъчна преференция ще изисква допълнително изясняване на обстоятелствата и проучване в детайли на разпоредбите на материалните данъчни закони, за които данъчно задължените лица трябва да се погрижат лично.
ЗКПО – данъчни преференции на предприятията.
За съжаление в частта на преференциите, които предприятията могат да ползват по реда на ЗКПО следва да отбележим, че считано от 01.01.2018 година те са ограничени на основание промените, обнародвани в ДВ брой 97 от 05.12.2016 година. Така например с отмяната на алинея 5 към чл. 92 от ЗКПО на данъчно задължените лица бе премахната възможността да намалят размера си на дължимия от тях корпоративен данък в размер на 1 на сто и ограничено до 1 000 лева, в случай че подадат по електронен път ГДД по чл. 92 и годишния отчет за дейността[1] до 31 март на следващата година и съответно в същия срок внесат дължимия от тях корпоративен данък. По начало тази данъчна преференция в ЗКПО бе използвана от много данъчно задължени лица, но нейното приложение няма да е възможно при подаването на ГДД за 2017 година, тъй като с § 49 в сила от 01.01.2018 година на Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за акцизите и данъчните складове (с който се изменя ЗКПО), се регламентира, че данъчно задължените лица по Закона за корпоративното подоходно облагане не ползват отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък по реда на отменения чл. 92, ал. 5 от закона за годишната данъчна декларация за 2017 година. Имайки предвид редакцията на чл. 7, ал. 2 от ЗКПО, в сила считано от 01.01.2018 година, според която подаването на всички декларации по образец по реда на ЗКПО става единствено по електронен път, то напълно естествено е да се обезсмисли данъчната преференция по реда на чл. 92, ал. 5, даваща предимство на онези данъчно задължени лица, които подават ГДД по чл. 92 и годишен отчет за дейността по електронен път.
В крайна сметка в ЗКПО има действащи данъчни механизми, които позволяват преотстъпване и освобождаване от облагане с корпоративен данък, които са регламентирани в Глава двадесет и втора от материалния данъчен закон.
Съгласно дефиницията използвана в нормативния текст, преотстъпването на корпоративен данък представлява правото на данъчно задълженото лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон (чл. 166). Като за начало следва да изясним, че в чл. 167, ал. 1 се съдържат общите изисквания към данъчно задължените лица, които могат да прилагат механизмите на преотстъпване на корпоративния данък по реда на Глава двадесет и втора от закона. Според текста на закона, за да могат предприятията да се възползват от данъчните механизми за намаляване на дължимия корпоративен данък по реда на Глава двадесет и втора, то към 31 декември на съответната година, данъчно задълженото лице следва едновременно да няма:
1. Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и
2. Задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и
3. Лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.
1. Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и
2. Задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и
3. Лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.
Предприятията – данъчно задължени лица следва много добре да вникнат в съдържанието на термина подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, тъй като то не се разбира достатъчно ясно сред бизнеса. С цел да уеднакви нееднозначната административна и съдебна практика, НАП в лицето на своя Зам. изпълнителен директор излезе с официално писмо № 20-00-80 от 21.04.2015 година, изясняващо приложението на чл. 167, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКПО. Според писмото, характеристиката на едно вземане като подлежащо на принудително изпълнение се извлича на основание чл. 209, ал. 2 от ДОПК от акта, с който това изискуемо и ликвидно вземане е установено, а не от фазата, в която се намира изпълнителният процес и в частност предприети ли са действия по принудително събиране или не. Цитираната в писмото норма на чл. 182 от ДОПК предвижда, че ако задължението не бъде платено в срок, преди да бъдат предприети действия по принудителното му събиране, органът, установил вземането, изпраща покана до длъжника да плати задължението в седмодневен срок. Това не означава, че преди изпращане на поканата задължението няма характеристика подлежащо на принудително изпълнение. Напротив, покана по чл. 182 от ДОПК се изпраща само за неплатените, подлежащи на принудително изпълнение вземания. По силата на чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на изпълнително основание. Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са посочените в чл. 209, ал. 2от ДОПК, а именно:
- ревизионен акт, независимо дали е обжалван;
- декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;
- влязло в сила наказателно постановление и
- други актове, изчерпателно изброени в точки от 1 до 8 на посочената алинея.
Подлежащи на принудително изпълнение са всички публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, т.е. държавните и общинските вземания:
1. за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции;
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз; както и
9. лихвите за вземанията по т. 1 - 8.
1. за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции;
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз; както и
9. лихвите за вземанията по т. 1 - 8.
В тази връзка е важно е да се има предвид, че по силата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. По силата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишния давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника, т.е. в тази хипотеза давността се прилага служебно.
Изпълнението на изискванията на чл. 167, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКПО следва да се удостоверят от всяко едно данъчно задължено лице в неговата ГДД по чл. 92 от ЗКПО.
Важна част от механизма на данъчната преференция, представляваща преотстъпване на корпоративен данък по реда на глава двадесет и втора от ЗКПО, се състои в правилното определяне на приходите, разходите и финансовия резултат от дейността, за която материалният данъчен закон предвижда съответното данъчно облекчение. Така например в чл. 169 от ЗКПО се регламентира подходът на определяне и признаване на частта от неразпределяемите приходи и разходи, съставляващи част от независимата икономическа дейност на предприятието. Когато съответното предприятие осъществява само дейност, за която в Глава двадесет и втора от ЗКПО се предвиждат данъчни преференции, представляващи преотстъпване на корпоративен данък, то тогава целият размер на корпоративния данък, изчислен на база данъчния финансов резултат, в който са включени всички счетоводно отчетени приходи и разходи на предприятието, свързани с дейността, за която се ползва преотстъпване на данък, се взема предвид при определяне на съответното данъчно облекчение. В хипотезата, при която дружеството осъществява и дейност, за която не се предвиждат данъчни облекчения по реда на Глава двадесет и втора от ЗКПО, то тогава предприятието има задачата да определи неразпределяемите приходи и неразпределяемите разходи, които може да причисли към дейността, съответно данъчния финансов резултат, за която ЗКПО предвижда преотстъпване на корпоративен данък. В случая приложение ще намери механизмът, разписан в разпоредбата на чл. 169 от ЗКПО. Той изисква да се намери съотношението между нетните приходи от продажби [2], за които се ползва преотстъпване на данък и всичките нетни приходи от продажби на предприятието, като тази пропорция се умножи по неразпределяемите приходи и неразпределяемите разходи и така се изчисляват сумите, които ще участват при формирането на счетоводния, респективно данъчния финансов резултат, за която предприятието ще ползва преотстъпване на корпоративен данък по реда на Глава двадесет и втора от ЗКПО.
Преди да дадем конкретен пример, ще обърнем внимание на определенията на следните две понятия, използвани в чл. 169 от ЗКПО:
❐ Съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗКПО, „Неразпределяеми разходи” са всички разходи за:
- Продажби;
- Административни разходи;
- Финансови разходи; и
- Извънредни разходи [3], които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност за която се ползва преотстъпване на данък [4]
❐ Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗКПО, „Неразпределяеми приходи” са всички:
- Финансови приходи; и
- Извънредни приходи [5], които не произтичат от осъществяването само на определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност за която се ползва преотстъпване на данък.
Таблица за онагледяване на изчислението на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от ЗКПО, при съобразяване изискванията на чл. 169 от ЗКПО за признаване на част от неразпределяемите приходи или разходи по реда на Глава двадесет и втора от ЗКПО.
| Изходно предположение: Предприятие е регистрирано като земеделски стопанин и осъществява дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. През финансовата година в резултат на природно бедствие, отчита разходи по бракуване на складови помещения в размер на 20 000 лева и същевременно отчита приходи от застрахователно събитие по повод на погиналата сграда в размер на 18 000 лева и приходи от финансирания и субсидии в размер на 3 000 лева. | |
| Хипотеза 1: Предприятието осъществява единствено дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, за която чл. 189б от ЗКПО предвижда преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто при спазване на конкретните изисквания, регламентирани в Глава двадесет и втора от ЗКПО. През финансовата година дружеството е отчело нетни приходи от продажби на селскостопанска продукция в размер на 80 000 лева. Себестойността на продадената селскостопанска продукция е 65 000 лева. | Хипотеза 2: Предприятието осъществява както дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, за която чл. 189б от ЗКПО предвижда преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто, така и дейност, за която не се преотстъпва данък – например продажба на пакетирани хранителни стоки. През финансовата година дружеството е отчело нетни приходи от продажби на селскостопанска продукция в размер на 80 000 лева и нетни приходи от продажби на пакетирани хранителни стоки в размер на 20 000 лева. Себестойността на продадената селскостопанска продукция е 65 000 лева, а отчетната стойност на продадените пакетирани хранителни стоки е 12 000 лева. |
| Прилагане на ЗКПО по отношение на изискванията на чл. 169 за признаване на част от неразпределяемите приходи или разходи, с оглед прилагането на чл. 189б за преотстъпване на корпоративен данък по реда на глава двадесет и втора, представляващо държавна помощ за земеделските стопани. | |
| Хипотеза 1: Дружеството осъществява само дейност, за която е предвидено преотстъпване на данък по реда на чл. 189б от ЗКПО, поради което всички финансови и извънредни приходи и разходи ще участват при формирането на счетоводния и респективно данъчния финансов резултат, за който земеделския стопанин ще иска преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от ЗКПО. |
Хипотеза 2: Дружеството осъществява и друга дейност, за която не е налице преотстъпване на корпоративен данък. Това означава, че следва да се идентифицират неразпределяемите приходи и разходи, за да се види каква част от тях ще може да се ползва за дейността, за която ще се иска преотстъпване на корпоративен данък.
Извънредният разход по повод бракуване на складовите помещения в резултат на настъпване на застрахователно събитие и Извънредният приход от получаване на застрахователното обезщетение в резултат на настъпилото застрахователно събитие се считат за неразпределяеми приходи и неразпределяеми разходи по смисъла на ЗКПО, тъй като се отнасят както за дейност, за която се иска преотстъпване на корпоративен данък, така и за дейност, за която не се иска преотстъпване на данък, тъй като складовите помещения се използват както за складиране на селскостопанската продукция, така и за складиране на пакетираните хранителни стоки.
Коефициента за разпределяне по чл. 169, ал. 1 от ЗКПО се определя като отношение на нетните приходи от продажби, за които се ползва преотстъпването – т.е. 80 000 лева и общата сума на нетните приходи от продажби т.е. 100 000 лева (80 000 лв. + 20 000 лв. = 100 000 лв.).
Т.е. коефициента за разпределяне = 80 000 / 100 000 = 0,80.
|
| Към счетоводната печалба от продажбата на непреработена растителна и животинска продукция в размер на 15 000 лева (80 000 лева нетни приходи от продажби – 65 000 лева себестойност на продажбите) ще се прибавят реализираните печалби и загуби от финансов и извънреден характер, тъй като същите се отнасят към дейността по производството на непреработена растителна и животинска продукция. |
Счетоводната печалба от продажбата на пакетирани хранителни стоки в размер на 8 000 лева (20 000 лева нетни приходи от продажби – 12 000 лева отчетна стойност на продажбите = 8 000 лева печалба) не се взема предвид, тъй като за тази дейност ЗКПО не предвижда данъчни преференции.
Към счетоводната печалба от продажбата на непреработена растителна и животинска продукция в размер на 15 000 лева (80 000 лева нетни приходи от продажби – 65 000 лева себестойност на продажбите) ще се прибавят приходите (съответно извадят разходите), както следва:
- Приходите от субсидии в размер на 3 000 лева, тъй като те се отнасят единствено до селскостопанската дейност, за която се предвижда преотстъпване на корпоративен данък;
- 0,80 на сто от неразпределяемите разходи в размер на 20 000 лева, представляващи брак на складови помещения в резултат на настъпило застрахователно събитие – т.е. 16 000 лева;
- 0,80 на сто от неразпределяемите приходи в размер на 18 000 лева, от застрахователно събитие по повод погиването на застрахованата сграда – т.е. 14 400 лева. |
| Дружеството ще формира счетоводна печалба в размер на 16 000 лева (15 000 лева печалба от основна дейност по производство на непреработена земеделска продукция – 20 000 лева разходи за брак на складови помещения + 18 000 лева приходи от застрахователно събитие по повод погиването на застрахованата сграда + 3 000 лева приходи от субсидии = 16 000 лева). | Дружеството ще формира счетоводна печалба в размер на 16 400 лева (15 000 лева печалба от основна дейност по производство на непреработена земеделска продукция – 16 000 лева като част от неразпределяемите разходи + 14 400 лева като част от неразпределяемите приходи + 3 000 лева приходи от субсидии = 16 400 лева), за която ще иска преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б и изискванията на Глава двадесет и втора от ЗКПО. |
| След преобразуване на счетоводната печалба в размер на 16 000 лева по реда на ЗКПО, не са идентифицирани условия за признаване на данъчни постоянни и временни разлики, поради което данъчният финансов резултат е определен в същият размер на 16 000 лева, а дължимият годишен корпоративен данък в размер на 1 600 лева (16 000 лв. х 10% = 1 600 лв.). | След преобразуване на счетоводната печалба, за която ще се иска преотстъпване на корпоративен данък в размер на 16 400 лева по реда на ЗКПО, не са идентифицирани условия за признаване на данъчни постоянни и временни разлики, поради което данъчният финансов резултат за дейността от производство на непреработена растителна и животинска продукция е определен в същият размер на 16 400 лева, а дължимият годишен корпоративен данък в размер на 1 640 лева (16 400 лв. х 10% = 1 640 лв.). |
| При спазване на изискванията на чл. 189б от ЗКПО и общите изисквания на Глава двадесет и втора от закона, дружеството ще може да иска преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60% от 1 600 лева, т.е. корпоративен данък в размер до 960 лева. | При спазване на изискванията на чл. 189б от ЗКПО и общите изисквания на Глава двадесет и втора от закона, дружеството ще може да иска преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60% от 1 640 лева, т.е. корпоративен данък в размер до 984 лева. |
______________________________________________________________
[1] Съгласно § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО, "Годишен отчет за дейността" е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.
[2] Под термина нетни приходи от продажби следва да разбираме тези, по смисъла на Закона за счетоводството (§ 1, т. 49 от ДР на ЗКПО). Това означава, че приложение ще намери нормата на § 1, т. 11 от ЗСч., според който „Нетни приходи от продажби” са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, намалени с търговските отстъпки, ДДС и други данъци, пряко свързани а приходите.
[3] Доколкото промененото счетоводно законодателство в сила считано от 01.01.2016 година забранява докладването на статии от извънреден характер във финансовите отчети по реда на НСС (МСФО винаги е забранявала докладването на извънредни статии), то считаме, че използването на изрази като извънредни приходи и извънредни разходи в ЗКПО следва да бъде преустановено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
[4] Също така и подлежаща на облагане с корпоративен данък извършвана от ЮЛНСЦ, но тъй като последните не са обект на настоящия материал, авторът умишлено съкращава даденото в § 1, т. 17 от ДР на ЗКПО определение на дефиницията.
[5] Виж забележка 3 под линия, която третира по аналогичен начин извънредните разходи.
Част втора четете тук >>>
Част втора четете тук >>>
Христо Досев, д.е.с
Подобни статии
08Апр2020
Становище на НАП относно размер и срок за плащане на алтернативен данък от организаторите на хазартни игри с игрални автомати и игри в игрално казино, съгласно раздел V от глава 32 на ЗКПО
от PortalSchetovodstvo.bg
08 Апр 2020
13Ноем2018
Данъчно облагане на доходи на ФЛ от продажба на изработени от тях предмети или изделия и продадени по електронен път
от Бойчо Момчилов
13 Ноем 2018
15Февр2018
Данъчните преференции – инструмент за оптимизиране на данъчните задължения - част II
от Христо Досев
15 Февр 2018
29Юни2016
Обекти, субекти, данъчна основа и срокове за начисляване и плащане на данък върху моторните превозни средства
от Пламен Ангелов
29 Юни 2016
24Февр2015
Намаляваме данъците си наполовина с дарения за лечение на деца
от PortalSchetovodstvo.bg
24 Февр 2015
17Апр2014
По какъв начин можете да внесете данъка си в бюджета
от PortalSchetovodstvo.bg
17 Апр 2014