Данъчен статут на български гражданин на трудов договор у нас, който следва редовно в Германия

Съгласно чл. 4, § 1 от СИДДО между България и Германия понятието "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество. Този термин, обаче, не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава или имущество, разположено в нея. Следователно, при определяне статута на местно лице за данъчни цели СИДДО препраща към правилата на вътрешното законодателство.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната (ал. 2).Съгласно ал. 3 периодът на престой в България единствено с цел обучение не се смята за пребиваване в България.

Следователно за годината, в която периодът на пребиваване в България надхвърля 183 дни, е безспорно, че лицето е местно за данъчни цели в България и доходът е облагаем в България, независимо от това, че трудът е положен в Германия. Съгласно чл. 14, § 2 от СИДДО между България и Германия възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:
а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесет месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, и
б) възнаграждението е платено от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава, и
в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава.

Когато обаче престоят на лицето в Германия надхвърли 183 дни, възниква въпросът дали то ще придобие качеството на местно лице за данъчни цели в Германия и дали доходът ще е облагаем там, при положение че трудът де факто се полага в Германия. Съгласно цитираната норма на чл. 4, ал. 3 от ЗДДФЛ при изчисляване на престоя в България времето, прекарано единствено с цел обучение не се зачита. По аргумент от противното може да се приеме, че и времето, прекарано извън България единствено с цел обучение, няма да се зачита при изчисляване на престоя за целите на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, особено ако центърът на жизнените интереси на лицето остава в България, включително и предвид действащия му трудов договор с български работодател. Не ни е известно какви са разпоредбите на германското данъчно законодателство относно местните физически лица и по-специално дали то предвижда изрични разпоредби за лицата, които се намират в страната единствено с цел обучение. В този смисъл може да се окаже, че лицето е местно за данъчни цели и на двете държави, ако България не зачита престоя извън страната с цел обучение, както беше посочено по-горе, а Германия го зачита. С цел по-голяма правна сигурност на работодателя, който съгласно българското данъчно законодателство е задължен да удържа и внася авансово данъка за доходи по трудови правоотношения, можем да препоръчаме да изпратите писмено запитване по казуса до ЦУ на НАП, дирекция СИДДО.

 

С уважение:

Още за СИДДО:

Нормативна рамка

СИДДО с Германия

ЗДДФЛ