Данъчен режим на дистанционните продажби

Дистанционните продажби са една от формите на “вътреобщностна търговия със стоки”. Дистанционни продажби са налице, когато регистрирано по ДДС лице в държава членка доставя стоки на нерегистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка, и за тези стоки не може да бъде приложен режимът на вътреобщностно придобиване.
При облагане на дистанционните продажби се изхожда от общия принцип на об-лагане на стоките между държавите в Общността, а именно, стоките да се облагат в държавата по местоназначение на стоката, там където тя се потребява. За да бъде изпълнено това изискване, предвид обстоятелството, че купувачите са нерегистрирани лица и не са задължени да начисляват данък при вътреобщностно придобиване, доставчикът, извършващ дистанционни продажби, би следвало да се регистрира във всяка страна членка, където има купувачи. По този начин ще се начислява данъкът, който се прилага в съответната държава членка.
Практически тези доставки са нерегулярни и са предназначени за нерегистрирани лица, поради което в законодателството си всяка държава  следва да определи т.н. ”праг за дистанционни продажби”, който варира от 35000 евро до 100 000 евро. За България този праг е 70 000 лв. (35 000 евро).
Това означава, че доставчиците, които извършват дистанционни продажби, са за-дължени да се регистрират по ДДС в държавата членка, по местонахождение на купувачите, когато размерът на извършените от тях продажби за годината надхвърли определения от всяка държава “праг за дистанционни продажби”. За тази цел тези доставчици ще трябва да следят поотделно прага на всяка държава членка, за която осъществяват такива продажби.
В чл.14 от ЗДДС са посочени условията, които трябва да са налице, за да се опре-дели една доставка като дистанционна продажба:
1. Стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от тери-торията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
3. Получател по доставката е лице, което не е задължено да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. Стоките:
а) не са нови превозни средства;
б) не се монтират и/или  инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) не са предмет на специален ред на облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекция и антикварни предмети.
Тези стоки са изключени от режима на дистанционните продажби, тъй като за тях са предвидени специални режими на облагане.
Следователно предмет на дистанционните продажби са стоки, различни от тези, изброени в чл.14, ал.1, т. 4 от ЗДДС, които се доставят на нерегистрирани лица в друга държава членка.
Към нерегистрираните лица се причисляват: физически лица, малки нерегистрирани фирми, държавни органи и органи на местно самоуправление, министрества, ведомства, асоциации, бюджетни организации и др.
За целите на дистанционните продажби, когато стоките, които се доставят, изпращат или транспортират от трета страна или територия и се внасят от доставчика в държава членка, различна от тази, в която транспортът до получателя  приключва, се приема, че стоките са изпратени или транспортирани от държавата членка на вноса (чл.14, ал.2 от ЗДДС).

Място на изпълнение на дистанционните продажби        
За целите на облагане с ДДС на дистанционните продажби, от важно значение е определянето на тяхното място на изпълнение. Мястото на изпълнение зависи от обема на извършените дистанционни продажби на доставчика към държавата на пристигане на стоките.
В чл. 20 от ЗДДС са регламентирани две хипотези за място на изпълнение на доставки при условията на дистанционна продажба:
А. Място на изпълнение на доставка при условията на дистанционна продажба, когато доставчици от България извършват дистанционни продажби за нерегистрирани лица от друга държава членка (чл.20, ал.1 от ЗДДС);
- Мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционни продажби по чл.14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2. извършените от лицето по т.1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка.
Б. Място на изпълнение на доставка при условията на дистанционна продажба, когато тази продажба е предназначена за нерегистрирани лица от България (чл.20, ал.2 от ЗДДС):
- Мястото на изпълнение на доставка при условията на дистанционна продажба е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;
2. извършените доставки при условията на дистанционна продажба за територията на страната надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата 70 000 лв.
Въз основа на тези две основни правила за място на изпълнение на доставка при дистанционни продажби, може да бъде направено разграничение на случаите, при които мястото на изпълнение ще бъде на територията на България, и тези, при които мястото на изпълнение е на територията на държавата членка, където транспортът приключва.
    
Случаи, при които мястото на изпълнение на дистанционна продажба  е на територията на България
1. Чл. 20, ал.5 във връзка с чл.20, ал.1, т.2 от ЗДДС:
- Доставчик е регистрирано по ЗДДС лице, на основание различно от ВОП;
- Извършените от доставчика дистанционни продажби за лица на територията на друга държава членка не надвишават определения за държавата членка праг;
- Доставчикът не е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където транспортът приключва и в която това лице е регистрирано за целите на ДДС.
2. Чл. 20, ал.2 от ЗДДС:
- Доставчик е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка;
- Същият е извършил доставки при условията на дистанционна продажба за територията на страната, надвишаващи за текущата календарна година  или надвишаващи за предходната календарна година сумата 70 000 лв.

От изложеното до момента следва изводът, че докато не достигне съответния праг за дадена страна, българското дружество начислява ДДС във фактурите, които издава на данъчно незадължени лица (физически лица от ЕС), в размер 20 на сто, т.е. според нашето законодателство. Когато достигне прага, българското дружество трябва да се регистрира за целите на ДДС в другата държава – членка, където извършва доставката на стоките. Тази регистрация става по реда, сроковете и при условията, които е уредил Законът на съответната страна. След регистрацията, българската фирма, следва да започне да начислява ДДС с действащата ставка в страната, където доставя стоките. При този случай данъкът ще подлежи на разчитане не според българския бюджет, а според чуждия такъв. Заедно с това вече възниква и задължението за издаване на данъчни документи според чуждия Закон. Фактурите, които се издават обаче подлежат и на отразяване в дневника за продажбите и също в справката – декларация за ДДС. След регистрацията по Закона за ДДС в страната-членка, в която е мястото на изпълнение на продажбата, данъчната основа, която е в издадената фактура (съответно фактурата е с начисления чужд косвен данък), следва да се посочи в колона 23 от дневника за продажбите и в клетка 18 в справката – декларация. Подобен случай не следва да се отразява във Vies-декларациите.
За избягване на грешки, свързани с това да бъде пропуснат достигнатият праг и съответно регистрацията за целите на ДДС в страна-членка, Правилника за прилагане на ЗДДС дава указания, които българските дружества са длъжни да спазват. Те се свеждат до определяне текущо общата сума на доставките на стоки при условията на дистанционни продажби за всяка конкретна държава членка поотделно и заедно с това определяне сумата на данъчните основи на извършените доставки за всяка конкретна държава членка поотделно за всяка от двете календарни години преди текущата. Тези предписания на Правилника за прилагане на ЗДДС са с цел улеснение на българските дружества във връзка с това да не пропуснат свое задължение за регистрация в друга страна по ДДС.
По друг начин обаче би стоял въпросът, ако българско дружество, регистрирано по ДДС в България извършва продажба на стоки в страни – членки, но стоките се купуват от доставчици от една дадена държава – членка, складират се там и от там тръгват към съответните клиенти. Ако например стоките, които след това се продават от българското дружество, са купени от юридическо лице с регистрация в държавата, в която ще се и складират стоките до продажбата им, то тогава следва чуждата фирма– доставчик да издаде фактура на българската фирма с начислен данък, който действа в съответната държава, а не фактура без начислен ДДС. Това е така, тъй като операцията всъщност не се явява за чуждата фирма вътреобщностна доставка. Посочения случай налага и идентификацията на българската фирма според Закона за ДДС, действащ в съответната държава-членка на доставчика.
Ако доставчикът на стоките обаче е трета държава-членка, то тогава операцията ще се яви вътреобщностно придобиване според законодателството на страната, в която стоките ще се складират. В такъв случай операцията трябва да се извършва от българското дружество, но с ДДС – номера, който е придобила в държавата – членка, където се доставят стоките.