Българско дружество с дейност в Италия

За съжаление информацията, която предоставяте е недостатъчна за да се определи еднозначно начина на осигуряване на управителя. Както вече беше споменато, качеството „управител на търговско дружество” не е основание за самоосигуряване по българското законодателство. Самоосигуряващо се лице на основание чл. 4 ал. 3 т. 2 от КСО може да бъде само съдружник/едноличен собственик на капитала на Е/ООД. Физическо лице – управител на търговско дружество срещу възнаграждение, който не е съдружник във въпросното дружество, задължително се осигурява на основание чл. 4 ал. 1 т. 7 от КСО.

 

За да се определи приложимото осигурително законодателство за това лице на първо място е необходимо да се определи какъв е неговият осигурителен статут - на заето или на самостоятелно заето лице за целите на осигуряването съгласно законодателството на всяка една държава членка, в която то полага труд. Според българското законодателство осигурените лица на основание чл. 4 ал. 1 от КСО са заети лица за целите на регламент 2004/883/ЕС, а осигурените на основание чл. 4 ал. 3 т. 4 от КСО – самостоятелно заети. Когато едно лице полага труд (извършва дейност) в повече от една държава членка по едно и също време са в сила различни критерии при определяне на приложимо осигурително законодателство според статута на лицето - заето или самостоятелно заето лице, в случая съгласно законодателството на България и Италия. Преценката се прави индивидуално за всяко лице и за всеки конкретен случай и меродавно е становището на компетентния орган по определяне на приложимо осигурително законодателство, който за България е НАП. Преценката се документира с издаване на формуляр А1.

 

Независимо кое ще бъде приложимото осигурително законодателство за лицето в конкретния случай то няма пряка връзка с юрисдикцията на данъчното му облагане. Ако лицето отговаря на критериите по чл. 4 от ЗДДФЛ то е местно лице за данъчни цели в България и е задължено да облага световния си доход в България като подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В случай че за определен период през данъчната година лицето е подчинено на чуждо осигурително законодателство, осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка по това законодателство се приспадат при определяне на данъчната основа за конкретния вид доходи, за които разпоредбата е приложима съгласно ЗДДФЛ.

 

Ако за лицето е приложимо българското осигурително законодателство, за него се подават декларации обр. 1 и 6 по общия ред на Наредба Н-8, така както за лице, заето само на територията на България.

 

Ако за лицето е приложимо италианското осигурително законодателство, но се дължи данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, дружеството подава за това лице декларация обр. 1 с код 90 и декларация обр. 6 с код 8 само за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ.