За авторскоправната защита на обучителните методики

Преподавателската дейност несъмнено предполага предаването на определени знания и умения от преподавателя към обучаемите. Колко ефективен ще е този процес зависи най-вече от начина, по който той се провежда. Използването на нови дидактически похвати, оригинални способи за представяне на информация и за получаване на обратна връзка от обучаемите, иновативни решения в използването на учебните материали и др. могат да способстват за повишаване на качеството на провежданите обучения и удовлетвореността на обучаващите се.
 
Всъщност преподавателската работа представлява своеобразен комплекс от два взаимосвързани компонента: добро познаване на преподаваната материя и способността тя да бъде представена на други лица. И ако по отношение на първия компонент не може да се постави въпросът за евентуална правна защита на интелектуален продукт, то тази тема има изключително голямо значение за втория. Например целта на едно чуждоезиково обучение очевидно е овладяването на съответния език от обучаващите се. Методиката на преподаване, чрез която тази цел ще се постигне най-успешно (в това число структурирането на материала, разработването на игри, подбора и начина на използване на учебните материали и пр.), може да представлява оригинално интелектуално достижение на преподавателя, което той ще има интерес да защити. Ако със собствени усилия, благодарение на своя опит и креативност, един преподавател е достигнал до резултати, които правят провежданите от него обучения по-успешни от тези на колегите му, е оправдано той да получи защита срещу възможни злоупотреби. В практиката обаче се срещат значителни затруднения в тази насока, доколкото е дискусионно дали една обучителна методика изобщо може да е обект на авторски права.
 
***
 

При това положение не може да става дума за някаква специална защита. Както е известно, защитата на ноу-хау се изразява в неразкриването му. Същевременно е нелогично да се говори за „неразкриване“ в преподавателска дейност – очевидно тя предполага точно обратното. Целта на настоящото изложение е да обоснове, че е мислим механизъм за гарантиране на правата на създателите на нови обучителни методики, които желаят да споделят своите достижения, но не и по този начин да допуснат безконтролното им използване от други лица. Ако методиката се обективира в научна статия например, публикацията ще е годен обект на авторскоправна защита.
 

В решение на ВКС от 11.04.2007 г. по т.д. № 1118/2006 г., II о., ТК например е посочено, че „използването на методики, теми, идеи, концепции, начин на представяне на информация, на технологични операции на преподаване, на сходни фоново и цветови акценти не е нарушение на ЗАПСП.“ От мотивите на съда става ясно, че се признава авторското право върху публикация (учебник), но не й върху концепцията, изложена в нея, тъй като тя не съдържа оригиналност, базира се на утвърдена по административен ред учебна програма, и същите идеи многократно са били възпроизвеждани в учебници и учебни помагала по същата дисциплина. Следователно ВКС не отрича принципно възможността защита да получи „начинът на представяне на информацията“, т.е. обучителната методика, но поставя високи изисквания към нейната оригиналност и иновативност.
 
Българската авторскоправна доктрина приема, че обект на защита е литературното или научно произведение (статия, монография, учебник), но не и заложената в него концепция (идея/ схващане), които всеки е свободен да възприеме и да прилага по своя преценка в дейността си. Това безспорно е вярно, доколкото всеки човек гради професионалните си знания и умения и на прочетеното от други автори, но не отчита спецификата на разглежданите тук отношения. За автора, разработил една иновативна обучителна методика, обективирана в научна публикация например, е важно да получи авторскоправна закрила на публикацията си, т.е. същата да не може да бъде използвана противоправно от други лица. Но това се оказва недостатъчно. Ако тези лица само „заимстват“ методиката, описана в публикацията и я прилагат в практиката си, без посочване на нейния създател или представяйки я като своя, това несъмнено уврежда интереса на автора, без да се квалифицира като нарушение спрямо авторските права върху публикацията. Оказва се, че в случая няма да е налице плагиатство, а „заимстване на концепция“. Очевидно подобен резултат, макар и формално в съответствие със закона, е твърде несправедлив спрямо създателите на обучителни методики, които практически остават без ефективна защита.
 

Всъщност и самото понятие за „обект на авторското право“ допуска такова тълкуване. Според чл. 3, ал. 1 ЗАПСП обект на авторското право е „всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и каквато и да е обективна форма.“ Следователно произведението следва да притежава едновременно три признака:
- Да е резултат от творческа дейност, тоест да притежава елемент на самостоятелно интелектуално усилие. Творческият елемент може да се отнася както до формата, така и до съдържанието на произведението.
- Да е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, т.е. да е възможно да бъде възприето от неограничен брой хора. Формата на обективиране може да бъде всякаква: записване на хартиен, електронен или друг носител, вербално представяне /напр. лекция/, записване в аудио-визуално или фотографско изображение и т.н.
- Да е произведение на литературата, изкуството и науката.

 
Формулировката на чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП изрично подчертава примерния характер на даденото изброяване: „Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката … като: (а) Литературни произведения, включително и произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърните програми; (б)  Музикални произведения; (в) Сценични произведения – драматични, пантомимични, хореографски; (г) Филми и други аудио-визуални произведения; (д) Произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна, народните художествени занаяти и т.н. Очевидно е, че няма пречка една дидактическа методика да притежава описаните качества: да е съвкупност от идеи, резултат на творчески усилия, представляващи научен принос за образователната теория и да е обективирана – било в писмен вид, било вербално. Ето защо и не съществува разумна причина законът да гарантира защита само на формата, но не и на съдържанието ѝ.
 

Извън обхвата на закрила остават няколко групи обекти, сред които за разглежданата тема съществено значение имат идеите и концепциите. В това се изразява и най-сериозният проблем пред защитата на обучителните методики: те да бъдат интерпретирани като „концепция“ и така да се обоснове изключването им от предметния обхват на ЗАПСП. Разумното правоприлагане не бива да допуска подобен резултат, защото той би демотивирал създателите на обучителни методики изобщо да споделят достиженията си със своите колеги, което в крайна сметка би навредило на образователната теория и практика като цяло. Затова и цитираното по-горе решение на ВКС от 11.04.2007 г. по т.д. № 1118/2006 г., II о., ТК има особено съществено значение в частта си, в която – макар да отказва защита в конкретния случай – анализира оригиналността на методиката. Така съдът поне индикира, че ако ставаше дума за методика с иновативно съдържание, то също би било обект на закрила, наред с формата, в която е облечено. Преценката би следвало да е индивидуална за всеки конкретен случай и да зависи от конкретния обект, за който се търси защита. 
 

Общият принцип е, че произведение, създадено в рамките на трудово правоотношение принадлежи на автора, освен ако не е уговорено друго, а работодателят има правото да го използва за свои цели без разрешение и без заплащане на възнаграждение. Следователно ако лице, назначено на трудов договор за учител, в изпълнение на трудовата си функция създаде произведение, представляващо годен обект на авторскоправна защита, по принцип права ще възникнат и за училището в качеството му на работодател. Авторът  ще запази всички неимуществени правомощия като право на авторство, на име и на неизменяемост на произведението.
 
Авторските права върху произведение, създадено по поръчка, принадлежат на автора, но страните са свободни в договора по между си да предвидят друго. В случай, че произведението е създадено по поръчка и носител на авторското право е авторът, поръчващият ще има правото да го ползва без разрешение, но само за целите, за които произведението е било поръчано и ще дължи възнаграждение за това.
 

- Съгласно гражданскоправния ред за защита, всеки носител на авторско право или носител на изключителното право на ползване на обект на авторско право, защитено по закон, има право да предяви пред граждански съд алтернативно или кумулативно иск за обезщетение за нанесени вреди; иск за установяване на факта на нарушението; иск за преустановяване неправомерно използване или забрана за извършване на дейността, представляваща неправомерно използване на произведението; иск за изземване от употреба на неправомерно възпроизведените произведения или на устройства, послужили за създаването им.   

- Административният способ за защита на интелектуална собственост е предвиден в Глава Тринадесета от ЗАПСП и Закон за нарушенията и наказанията. Той се изразява в сезиране на компетентните контролни органи (Министерство на културата), които могат да наложат административни санкции на нарушителя.

- Престъпленията срещу авторски права по смисъла на Наказателния кодекс могат да бъдат предмет на наказателно преследване. Наказанията по НК включват затвор и/или парични глоби, които съответстват на нарушенията, а в определени случаи е предвидено и отнемане и унищожаване на стоките, произведени в нарушение на авторското право. В българския НК са включени три основни състава, които третират проблемите, свързани със защитата на правата по ЗАПСП: “контрафакция", „плагиатство" и „натрапено съавторство".

 
Очевидно е, че всички посочени способи за защита са относими към „традиционните“ обекти на авторското право. Ако например един автор е написал учебник, а друг го публикува от свое име, ще е налице плагиатство. Въпросът тук е за приложимостта на тези механизми към обучителната методика като самостоятелен обект на защита. Въпреки че настоящото изложение изхожда от идеята, че такава защита е приложима и следва да бъде дадена от правораздавателната система, при завеждането на иск по ЗАПСП действително съществува риск съдът да го отхвърли с мотива, че учебната методика е концепция и не е годен обект на защита. 
 
В зависимост от конкретния случай е препоръчително да се обмисли и приложимостта на общия гражданскоправен ред. Създателят на методиката би могъл да заведе иск срещу ползвателите й за неоснователно обогатяване. За доказване на факта на авторството и момента на създаване на произведението могат да послужат констативен протокол пред нотариус; публикуването на монографии, статии в периодичния печат и т.н. Те биха осигурили сигурни доказателства в процеса относно истинския създател на методиката и факта, че тя действително е реализирана, а не е останала само на нивото на идеен проект. На тази база съдът би трябвало да изследва по същество налице ли е неоснователно обогатяване на ползвателя за сметка на създателя на методиката, и ако това е така, да присъди компенсация за автора.
 

С развитието на компютърните технологии се разработват все повече  електронни образователни системи и методики за обучение, които по същността си представляват компютърен софтуер. Навлизат успешни модели за онлайн платформи и иновативни учебни програми, които залагат на практическата насоченост на обучението и възможността за достъп на неограничен брой ползватели.  Освен своята интерактивност, онлайн платформите за електронно обучение имат още едно предимство пред традиционните методики, описани по-горе, а именно: те в по-голяма степен са годен обект на авторскоправна защита.
 
Използването на компютърни програми е изрично уредено в чл. 70 и сл. ЗАПСП. По-детайлната правна уредба е безспорно предимство за създателите на онлайн обучителни методики в сравнение с авторите на „традиционните“ методики. Наред с това те разполагат и с по-големи възможности да защитят интереса си сами. В онлайн платформата технически могат да се заложат софтуерни решения, които да позволяват ограничен набор от използване. Така например администраторите на подобна платформа биха могли да позволят на ползвателите единствено директен „стрийминг“ на съдържанието на платформата, без да се позволява сваляне на съдържанието на локална памет на устройства на ползвателите или „ъплоудване“ на съдържание от страна само на оторизирани за това лица с уредени авторски права. По този начин се ограничава възможността за използване на съдържанието на платформата и конкретната методика по начин, който да нарушава правата на нейните автори или лицензирани ползватели. Разбира се, за всеки отделен случай следва да се прецени какво включва платформата: това могат да бъдат аудио-визуални произведения (мултимедия) или мрежови задачи за ползвателите, което от своя страна ще създаде няколко обекта на защита. Изобщо колкото по-богато е съдържанието на една онлайн платформа, толкова по-голяма е и вероятността повече лица да притежават авторски права върху отделни компоненти от него.
 
За съжаление трябва да се признае, че действащото авторско право практически не осигурява достатъчно ефективен механизъм за защита на „традиционните“ обучителните методики, дори те да съдържат оригиналност. Разбира се, те не могат да покрият и изискванията за  патентоспособност поради липсата на промишлена приложимост.
 
Затова са наложителни законодателни промени, които да гарантират интересите на създателите на тези интелектуални достижения. Образователните методики трябва изрично да бъдат признати за обект на авторски права, за да се преодолеят колебанията в тази насока. До приемането на такива изменения в закона, възможностите за защита са ограничени. Авторите на „традиционните“ методики могат да получат известна авторскоправна закрила чрез публикуването им, а авторите на онлайн платформите – по пътя на защитата на компютърни програми и аудиовизуални произведения. Във всеки случай е ясно, че динамичното развитие на такива методики е изпреварило законовата уредба на тези отношения и търсенето на справедливи решения за закрилата на авторския интерес остава задача най-вече на правната теория и съдебната практика.

доц. д-р Андрей Александров