Сумирано изчисляване на работното време на лица, работещи по трудов договор за външно съвместителство

В подобни случаи често възникват колебания, защото трудовото ни законодателство въвежда две „конкуриращи се“ групи правила – ограниченията за максималния брой часове работа в материята на сумираното изчисляване на работното време и изискванията на чл. 113 от КТ за общата продължителност на работното време по повече на брой трудови правоотношения. Накратко, тези правила се свеждат до следното:

• Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа или 40 часа седмично (чл. 136 от КТ). Това е основното правило в уредбата на работното време, което се отнася за най-често срещания случай на работа по едно трудово правоотношение. Специална уредба регламентира работното време по трудов договор за допълнителен труд (чл. 113 от КТ). Тя се прилага както спрямо договорите за допълнителен труд със същия работодател (вътрешно съвместителство), така и по договорите за допълнителен труд с друг работодател (външно съвместителство). Седмичното работно време в тези случаи представлява сбор от работното време по основното трудово правоотношение и по договора за допълнителен труд и при подневно изчисляване на работното време не може да превишава 40 часа за ненавършилите пълнолетие работници и служители и 48 часа за останалите работници и служители. В разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от КТ е предвидено изключение по отношение на пълнолетните работници или служители, според което с изричното им писмено съгласие те могат да полагат труд и повече от 48 часа на седмица. При външното съвместителство (чл. 111 от КТ) съгласието се дава пред работодателя по договора за допълнителен труд.

• Разпоредбите на чл. 142, ал. 2 и 3 от КТ предвиждат възможност, различна от подневното изчисляване на работното време. Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време за период от 1 до 4 месеца. В този случай продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата „в повече“ се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 6 от КТ). При сумираното изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 от КТ). При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер, но не по-малко от 24 часа в случаите, когато действителната и техническата организация на работата в предприятието на работодателя налагат това.

• От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби следва, че със съгласието, дадено от работника или служителя на работодателя по договор за допълнителен труд за работа повече от 48 часа седмично, се преодолява едно ограничение, което важи при подневното, а не при сумираното изчисляване на работното време. Аргумент в тази насока дава и разпоредбата на чл. 113, ал. 6 от КТ: „Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.“ Следователно чл. 113 от КТ не регламентира „всички случаи“ на работно време по трудов договор за допълнителен труд, защото извън него остава хипотезата на сумирано изчисляване. В конкретния случай ограниченията, приложими спрямо работното време, са уредените в материята на сумираното изчисляване.

В обобщение, дори служителите да са декларирали съгласието си пред работодателя по договора за допълнителен труд да работят повече от 48 часа седмично, работата им съгласно графиците на двамата работодатели, въвели сумирано изчисляване на работното време, не трябва да нарушава междудневната и седмичната им почивка. Следователно работодателят по втория трудов договор следва да съобрази графика си с графика на работодателя по основния трудов договор, а това означава да има информация за него. Той няма откъде другаде да я получи, освен от самите служители. Ако например служителят представи графика си по първия договор и от него е видно, че на 25.09 има 12-часова смяна, не би следвало и по втория договор да се предвиди работа в същия ден. Само ако поради някаква причина служителите не могат или отказват да представят графика си за работа по основното трудово правоотношение, работодателят по договора за допълнителен труд не може да бъде държан отговорен за евентуални нарушения на режима. Ако например при проверка от контролните органи по спазване на трудовото законодателство се установи, че за деня служителят е положил сумарно 14 часа труд, без да уведоми за това втория работодател, очевидно не работодателят носи вината за това нарушение.

С уважение:
 

Още за работно време:

Нормативна рамка

КТ