Работно време и почивки

С т. 11 към допълнителните разпоредби на §1 от КТ, е определено, че "работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил.

Всеки работодател има изключителното право да определя организацията на работното време в предприятието (организацията, фирмата, учреждението и т.н.), като ползва различните форми на организация, разпределение и отчитане на работното време.
           

1. Нормална продължителност на работното време – установена е в чл. 136 от КТ. Съгласно този работната седмица е 5 дневна с нормална продължителност 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е 8 часа. Нормалната продължителност на работното време през ноща е 7 часа (от 22ч. До 06 ч.), а за седмицата 35 часа.

2. Намалено работно време – регламентирано е в чл. 137 от КТ. Има по-кратка продължителност от нормалната продължителност на работното време. Установява се за: работници и служители, които извършват работа при специфични условия, с цел да се ораничат рисковете за здравето и живота им; за работниците и служителите ненавършили 18 години. С Наредбата, за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време се установяват «видовете работи», за които при наличието на останалите изисквания работниците и служителите могат да работят при намален работен ден. Намаленото работно време не се установява от държавен орган. 

Предоставено е правото на работодателя да определя работниците и служителите, които имат право на намалено работно време в неговото предприятие. Установяването на намалено работно време става със заповед на работодателя.

3. Непълно работно време -  регламентирано е в чл. 138 и чл. 138а от КТ. Уговаря се между страните по договора, като в него се включва продължителността и разпределението на работното време. Работниците и служителите с такъв вид работно време се ползват със същите права  и задължевия като тези на пълно работно време. Възможно е да работодателят едностранно да въвежда непълно работно време при условията на чл. 138а от КТ

4. Удължено работно време - Нормалната продължителност на работното време не може да бъде удължавана освен в случаите и по реда, предвидени в чл. 136а от КТ. Разпоредбата дава възможност на работодателите при производствена необходимост да удължават работното време през едни работни дни за сметка на намаляване на продължителността на работното време през други работни дни.

Когато работодателят прецени, че са налице производствени причини, може едностранно с писмена заповед да установи удължаване на работното време. Работниците и служителите, за които се отнася тази заповед, са длъжни да я изпълнят. Удължаване на работното време може да се осъществи само за работници и служители, които работят при подневно отчитане на работното време. При сумирано отчитане на работното време и работа на смени или по график организацията на работното време е съвсем различна и тя изключва въвеждането на тази нова форма.

Удълженият работен ден не може да има по-голяма продължителност от 10 часа за работниците и служителите с нормална продължителност на работния ден до 8 часа, а за работещите при условията на намалена продължителност на работния ден от 7 (респ. 6) часа увеличението може да бъде само 1 час дневно.

Удължаването на работното време се допуска за не повече от 20 работни дни последователно и за не повече от 60 работни дни в рамките на една календарна година.

5. Работно време с променливи граници - В предприятия, в които организацията на труда позволява това, може да се установява работно време с променливи граници. Съгласно чл. 139, ал. 2 от КТ времето, през което работникът или служителят трябва задължително да бъде на работа в предприятието, както и начинът за неговото отчитане се определят от работодателя. Извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят сам определя началото на работното си време.

С промените в КТ е предвидено в нова ал. 3 на чл. 139 в горните случаи извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят да може да отработва неотработеното дневно работно време в следващия или в други дни от същата работна седмица. Начинът на отчитането на работното време се урежда с правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.


1. Нормална продължителност на работното време – аналогична на продължителноста в част „Според продължителността на работния ден“, т. 1.

2. Извънреден труд – регламентиран е от чл.143 до чл. 150 и чл. 262 от КТ. Полага се по разпореждане и със знанието на работодателя извън установеното работно време за работника или служителя. Извънредният труд се полага въз основа на предварително издадена от работодателя заповед, в която се посочват имената на работниците, които ще полагат този труд, периодът, през който ще се полага, времето, през което ще се полага. Работодателят е задължен да информира работниците или служителите, които ще полагат този труд, 24 часа преди полагането му.
 
За една календарна година извънредния труд не може да надвишава 150 часа.

Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
- 30 ч. дневен или 20 ч. нощен труд за 1 календарен месец;
- 6 ч. дневен или 4 ч. нощен труд за 1 календарна седмица;
- 3 ч. дневен или 2 ч. нощен труд през 2 последователни работни дни;

Отчита се в специална книга за извънредния труд и се отчита пред ГД «Инспекция по труда» до 31 януари на следващата година, за която е положен.

Заплащането му е, както следва:
- 50% увеличение на уговореното между страните – за работа през работните дни;
- 75 % увеличение на уговореното между старните – за работа през почивните дни;
- 100 % увеличение на уговореното между страните – за работа на официални празници;
- 50 % увеличение на уговореното между страните – за работа при сумирано изчисляване на работното време.


1. Подневно изчисляване на работното време;

2. Сумирано изчисляване на работното време – съгласно чл. 142, ал.2 от КТ работодателят може да въведе сумирано изчисляване на работното време. Може да бъде седмично, месечно или за друг период не по – дълъг от 6 месеца. Ал.4 към същият член гласи, че максималната продължителност на работното време при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време до 1 час над намаленото им работно време.

При изготвяне на графиците за работа при сумирано изчисляване на работното време следва да се спазват изискванията за 5-дневна работна седмица и почивките, установени в чл. 152 и 153 от Кодекса на труда.

Съгласно чл. 152 от КТ, работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък от горния размер, но не по-малък от 24 часа, в случаите, когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл. 153 от КТ).

Когато работникът или служителят изработи в повече от установената продължителност на работното време за съответния отчетен период, определен от работодателя, това време се заплаща като извънреден труд.


• Почивки в работния ден – съгласно чл. 151, ал.1 от КТ работното време през деня се разделя от една или няколко почивки, като работодателя осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 мин.  Най-често почивките по време на работния ден са 3, от които една е за хранене.

• Междудневна почивка –  не по-малко от 12 часа (чл. 152 от КТ)

• Седмична почивка -  при петдневна работна седмица, седмичната почивка е в размер на два последователни дни, от които единият задължително е неделя. В този случай на лицата се осигурява непрекъсната междуседмична почивка от 48 ч.(чл. 153, ал. 1 КТ). При сумирано изчисляване на работното време междуседмичната почивка  е не по-малко от 36 часа (чл. 153, ал. 2 от КТ), а при промяна на смените почивката може да бъде по-малка от 36 ч., но не по-малко от 24 часа (чл. 153, ал. 3 от КТ).

• Празнични дни – това са официалните празнични дни обявени в чл. 154 от КТ.

Документите, свързани с работното време, са график на работа и присъствена форма.

Съгласно чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските едновременно с установяване на сумирано изчисляване на работоното време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.

В графика на работа е поименен и в него се попълват отработените часове на ден или работните смени, в него се отбелязват също така почивните дни, другите неприсъствени дни, отразяват се общо отработените часове в месеца, часовете нощен труд, ако има такива.

Присъствената форма, както графика, е поименена и в него се отбелязват, кои дни от месеца са отработени, също така неотработените дни по видове, почивните дни, общо работните дни в месеца, общо отработените дни в месеца, общо отсъствията по видовете.


- Извънреден труд – съгласно чл. 7 от НСОРЗ се заплаща увеличение в размерите посочени в чл. 262 от КТ. Увеличението се изчислява на база основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
     
- Нощен труд – за всеки отработен час нощен труд между 22ч. и 6ч. се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд не по-малко от 0.25лв. на час (чл. 8 от НСОРЗ). Например : отработени  нощни часове – 10 ч. Следва да се начислят към възнаграждението на лицето за месеца, а сумата за нощен труд е 10ч. X 0.25лв. = 2.5 лв.

- Сумирано изчисляване на работното време:
> превръщане на нощните часове в дневни  с коефициент, които е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време. При дневна нормална продължителност 8ч. и нормална нощна продължителност 7 ч., коефициента  е 1.14. Например: отработени часове  нощен труд през месеца 56ч. За да се превърнат в дневни часове  се правят следните изчисления 56ч. Х 1.14 = 63.84ч.
>  заплащане - при сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период.


При сумирано изчисляване на работното време, установено за повече от 1 месец, декларация обр.1 се попълва с вид осигурен 16 лица, работещи при сумирано изчисляване на работното време. Кл. 13 се попълва при сумирано изчисляване на работното време, като позициите са 2. В първата позиция се отбелязват броя на периодите, за които е установено сумирано изчисляване на работното време, а във втората позиция се посочва първия, втория, третия и пр. период от установеното сумирано изчисляване на работното време. При избран този вид осигурен  се посочват реално отработените часове през месеца.