Работно време и пътуване до работното място

Времето е основополагащо понятие в трудовото правоотношение. Работното време, това е времето, през което служителя е длъжен да бъде във фирмата, да бъде на работното си място и съответно да работи. Казано по друг начин, това е времето, през което служителя работи по трудовия договор. Пътуването от и до работното място не се счита за работно време. Съгласно чл. 4а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. Съответно работното ви място е определено в трудовия договор /мястото на работа е задължителен реквизит на трудовия договор съгласно чл. 66,ал.1,т.1 КТ/.
 

В случай на злополука станала с осигурен по чл. 4, ал.1 и чл. 4а от КСО по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, до мястото, където осигуреният обекновенно се храни през работния ден, до мястото за получаване на възнаграждение се квалифицира като трудова злополука /за справка чл. 55 от КСО/