Промяна на вид осигурен за служител с ТЕЛК

 

Предвид действащата нормативната уредба изразявам следното становище:

    

Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване, е определен в чл. 4 и чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Внасянето на осигурителни вноски е задължение на всички лица, изрично посочени в чл. 4 на Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Такива са лицата, работещи по трудови договори; изпълнителите по договори за управление и контрол; лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности; лицата регистрирани като упражняващи занаятчийска дейност и/или занаятчийска дейност; упражняващите трудова дейност като еднолични търговци, регистрираните земеделски производители и други.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.

 

Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).

 

В алинея 6 на чл. 4 от КСО е указано, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.

 

От изложеното следва, че възможност да не правят осигурителни вноски съществува само за определени категории лица. Работниците и служителите, подлежащи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО не са сред изброените в чл. 4, ал. 6, поради което подлежат на задължително осигуряване за всички фондове на държавно обществено осигуряване, а именно:

1. фонд "Общо заболяване и майчинство" за общо заболяване и майчинство, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство;

2. фонд "Пенсии" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;

3. фонд "Трудова злополука и професионална болест" за трудова злополука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест;

4. фонд "Безработица" за безработица.

 

Член 18 на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, действащ от 01.01.2007, г. визира, от своя страна, че сумата от годишните данъчни основи за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява с двойния размер на необлагаемата годишна данъчна основа, включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. Облагаемият доход, начислен за месеца, през който е положен трудът, за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с двойния размер на необлагаемата месечна данъчна основа, включително месеца на настъпване на неработоспособността и месеца на изтичане срока на валидност на решението.

 

Годишен данък за доходи от трудови правоотношения и годишна данъчна декларация

 

Годишен данък за доходи от трудови правоотношения Нормативната уредба е регламентирана с чл. 49, чл. 45, ал. 1, 2, 3, 5, 6 и 8, чл. 81а от ЗДДФЛ

 

1. Условия за определяне на годишния размер на данъка за доходите от трудови правоотношения от работодателя (чл. 49, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ)

 

Работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена с предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. Когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл. 45 от другия работодател. На основание чл. 45, ал. 1, ал. 2, т. 4 и ал. 5 от ЗДДФЛ, работодателят по основното трудово правоотношение: - при поискване от лицето издава не по-късно от 31 януари на следващата година служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък.

 

В служебната бележка се включва и данъкът, удържан или възстановен на работника/служителя при определяне на годишния размер на данъка;

- ако служебната бележка не е поискана от работника/служителя до 31 януари на следващата година, такава се издава при поискването й след този срок;

- задължително издава и предоставя на работника/служителя в срок до 5 февруари на следващата година служебна бележка, когато удържането/възстановяването на установената при годишното облагане разлика не е извършено до 31 януари.

 

Служебната бележка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗДДФЛ се предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице (чл. 45, ал. 9 от ЗДДФЛ). Когато са налице обстоятелствата по чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (прекратяване на дейност на осигурител, който няма правоприемник), служебната бележка се издава от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където са предадени разплащателните ведомости и приложенията към тях (чл. 45, ал. 3 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 64 от ЗДДФЛ, образецът на служебна бележка се утвърждава със заповед на министъра на финансите. Образецът и заповедта за утвърждаването му се обнародват в „Държавен вестник". Актуалният образец на „Служебна бележка", който се издава за доходи от трудови правоотношения, на основание чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗДДФЛ (образец № 1) е утвърден от министъра на финансите със Заповед № ЗМФ - 892 от 16 септември 2015 г. и е обнародван в „Държавен вестник" бр. 77 от 6 октомври 2015 г.

 

2. Правила за намаляване на годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения с предвидените в ЗДДФЛ данъчни облекчения (чл. 49, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ) 

 

Годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3 се намалява с годишния размер на:

- данъчното облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане и данъчното облекчение за дарения, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение;

- данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност и данъчното облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране.

 

Намаляването на годишната данъчна основа се прилага, когато работникът/служителят предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година следните документи:

1. копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК - за данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност;

2. копия на договорите със застрахователното и/или осигурителното дружество - за данъчното облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане;

3. копия на документите, удостоверяващи направените вноски - за данъчното облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране;

4. копия на документи, удостоверяващи, че надареното лице е от изброените в чл. 22 и че предметът на дарението е получен - за данъчното облекчение за дарения;

5. декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ, включително приложенията към нея - за данъчното облекчение за деца;

6. копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК и декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ, включително приложенията към нея - за данъчното облекчение за деца с увреждания.

 

Годишният размер на данъка за доходите от трудови правоотношения се определя като годишната данъчна основа след намаленията по чл. 49, ал. 4 се умножи по данъчна ставка от 10 на сто. Годишният размер на данъка се определя върху доходите от трудови правоотношения, придобити от работника/служителя през данъчната година, т. е. през периода от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2016 г. От определения годишен размер на данъка се приспада авансово удържаният данък върху доходите от трудови правоотношения през данъчната година.

 

3. Правила за прихващане и/или за възстановяване на данък от работодателя по основното трудово правоотношение (чл. 49, ал. 5, 6 и 7 от ЗДДФЛ) 

 

Когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година (чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ). Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето. Възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица (чл. 49, ал. 6 и 7 от ЗДДФЛ).

 

При определянето на годишната данъчна основа и на годишния данък по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ не се включват доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и" от допълнителните разпоредби на закона, т.е. правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери (чл. 49, ал. 8 от ЗДДФЛ).

 

4. Срок и място за внасяне на удържания данък (чл. 65, ал. 11 и чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ)

 

Работодателят по основното трудово правоотношение внася данъка по чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ в срок до 25 февруари на следващата година. Данъкът се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.

 

5. Административно наказателни разпоредби

 

Работодател по основно трудово правоотношение, който не изпълни задължението си за определяне на годишния размер на данъка за доходи от трудови правоотношения, се наказва с глоба или имуществена санкция. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер до 1000 лв. (чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ). Лице - платец на доход, което, като е задължено, не издаде и не предостави на лицето, придобило дохода, образеца на служебната бележка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗДДФЛ, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание. За нарушения, извършени за повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налага поотделно за всяко физическо лице. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер до 500 лв. (чл. 81а, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ).

 

Годишната данъчна декларация се подава в ТД на НАП: По постоянния адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец, носител на задължението за данъка. По постоянния адрес на малолетното, непълнолетното или поставеното под запрещение физическо лице - в случаите по чл. 50, ал. 8 от ЗДДФЛ

 

Изключения: Годишната данъчна декларация се подава в ТД на НАП:

- По постоянния адрес на пълномощника - когато годишната данъчна декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната

- в ТД на НАП - София - извън другите случаи.

 

Лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание (чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ). Лице, което не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства в данъчна декларация, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание (чл. 80, ал. 2 от ЗДДФЛ). При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 е в размер до 1000 лв., а по ал. 2 е в размер до 2000 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание (чл. 80, ал. 3 от ЗДДФЛ). Физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията за предоставени/получени парични заеми по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми (чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ). При повторно нарушение глобата е в размер 15 на сто от недекларираните суми, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание (чл. 80а, ал. 2 от ЗДДФЛ).

 

7. Административно наказателни разпоредби, приложими само за едноличните търговци и за лицата в случаите по чл. 29а от ЗДДФЛ (чл. 83 от ЗДДФЛ)

 

Лице, което не изпълни задължението си по чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ за представяне на годишен отчет за дейността, включително приложенията към него, или не го представи в срок, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание (чл. 83, ал. 1 от ЗДДФЛ). При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер до 1000 лв. (чл. 83, ал. 2 от ЗДДФЛ). Легална дефиниция „Повторно нарушение" - § 1, т. 36 от ДР на ЗДДФЛ Налагане на административни наказания (чл. 86 от ЗДДФЛ). За налагането на административни наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

 

Данните за лицето следва да се подават в ТД на НАП  с вид осигурен 01 в декларация образец №1 по надедба Н8.
 

Мая Николова - Бойн

- ЗДДФЛ

Вижте ЗДДФЛ тук >>>


- КТ

Вижте КТ тук >>>