Превоз на работници от работно място до местоживеене

Съгласно чл. 294, ал. 1, т. 3 от КТ работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно.

Средствата, които са необходими за транспортното обслужване на персонала могат да бъдат осигурени от средствата за социално-битово и културно обслужване и се определят с решение на общото събрание на работниците и служителите (чл. 293 от КТ).

Социално-битовото и културно обслужване на персонала се финансира от средствата на работодателя и от други източници.

Отношенията по социално-битовото обслужване на персонала са вън от престацията на работната сила, която е в основата на трудовото правотношение, но са тясно свързани с него.

Чрез колективното трудово договаряне също е възможно да се уредят въпросите, свързани с транспортното обслужване на работниците и служителите.

Превозването на работниците и служителите от работното им място до местоживеенето им може да се разглежда от няколко аспекта.

От значение е микробусът на фирмата ли е или е собственост на някое физичесто лице.

Кой ще бъде шофьора на микробуса, наето по трудов договор от фирмата лице, собственика на фирмата ли или някое друго лице? Собствен транспорт? Собственост на кой е този микробус?

От гледна точка на правоспособност на шофьора, изправност на превозното средство, технически прегледи, данъци, винетки, „гражданска отговорност“ и т.н. трябва да се спазват всички изисквания на съответните закони и наредби.

От данъчна гледна точка на ЗКПО, социалните разходи за транспорт на работниците и служителите са освободени от облагане.
Чл. 210. (1) Не се облагат с данък по чл. 204, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.
(3) Алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

От гледна точка на ЗДДС:
чл.9 (4) Алинея 3 не се прилага при:
1. безвъзмездното предоставяне на транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, когато е за целите на икономическата дейност на лицето.

От гледна точка на ЗДДФЛ:
Ако няма парично плащане към работника - разходът не оказва влияние върху облагаемият доход на служителите.

Дължат ли се социални осигуровки върху сумата на безвъзмездно предоставената услуга по превоза на персонала или не?

Съгласно Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, които са изплатени или пък начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или в натура, като под пряко се има предвид да могат да се персонализират. Това означава, че ако са раздадени билети или карти за транспорт на работниците и те могат да се индивидуализират, то осигуряване би следвало да има. Но ако разходите имат изцяло групов характер, няма да се дължат  осигурителни вноски.

„Превозът за собствена сметка“ може да бъде превоз на пътници и превоз на товари.

Превоз за собствена сметка  е превоз на хора или товари без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Той е предназначен единствено за собствена дейност или произтича от собствена дейност. Превозът трябва да бъде със собствено или наето пътно превозно средство, а шофьорът да е назначен по трудов договор с фирмата, извършваща превоза. Освен това превозът не трябва да е основна дейност за фирмата.
Ако фирменият автомобил превозва за собствена сметка работниците си не е нужно да има лиценз за превоз, ако броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8. 

За да се извършва превоз за собствена сметка ЕТ или юридическо лице, трябва да има  специално разрешително. Сертификати за извършване на превози с автобус за собствена сметка се издават от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”. Там се подават заявления за издаване на сертификати и се подават необходимите документи.
Когато се извършват  превози задължително трябва да се постави табела с надпис “Превоз за собствена сметка” с определен размер на буквите. Надписът трябва да е черен на бял фон. Табелата се поставя на предното стъкло на превозното средство от дясната страна.

Ако се извършва превоз без удостоверение за регистрация трябва броят на местата за сядане, без мястото на водача, да е не повече от 8. Такива са всички масови автомобили с 5 места.

При шофиране за собствена сметка на контролните органи трябва да се предоставят:
1. заверено копие на трудовия договор, с който е назначен шофьора, което съдържа името на работодателя ми, името на шофьора, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът; 
2. заповед на лицето, което е наело шофьора, с приложен към нея списък на пътниците;
3. карта за квалификация на водача. Това е допълнително обучение, предназначено за водачите, които превозват пътници или товари.

Добре е да се запознаете с изискванията на ДАИ при извършване на проверка от страна на техните контролни органи и с Наредба № 8 за превоз за собствена сметка.

С уважение:

Възнаграждения, върху които се внасят, или не се внасят осигурителни вноски

Нормативна рамка

КТ

Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски

ЗКПО

ЗДДФЛ

ЗДДС