Право на пълно възнаграждение при незаработен норматив

При сумирано изчисляване на работното време, действително изработените часове се определят в края на отчетния период и се сравняват с работните часове при нормална продължителност на работното време за същия период.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време.

В случаите, когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила.

В края на отчетния период се определят действително изработените часове и се сравняват с работните часове при нормална продължителност на работното време за същия период. За установения от работодателя период на отчитане ще бъде налице извънреден труд, когато нормата работно време за същия период е превишена. Часовете, получени над определената норма часове са извънреден труд и се заплащат съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. Тъй като изчисляването на работното време се прави в края на периода, то тогава работодателят ще прецени има ли и колко са положените часове извънреден труд и съответно тогава става дължимо и възнаграждението за извънреден труд.

Ако в края на отчетния период действително отработените часове са по-малко от определената норма часове, то тогава при разработване на графика за работа работодателят не е "уплътнил работното време" на работника или служителя. В този случай считаме, че за недостигащите часове е налице престой не по вина на работника или служителя, който се заплаща съгласно чл. 267, ал. 1 КТ в края на календарния период за изчисляване на работното време. По същия начин следва да се процедира и когато трудовото правоотношение се прекрати преди края на отчетния период.

Подобно е становището на МТСП, изразено в писмо Изх. № 26-581 от 28.12.2010 г. на МТСП.

С уважение:

Още за работно време: