Ползване на данъчно облекчение за деца от служителка по майчинство с отработени месеци за 2020 г.

Съгласно чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ, едно местно физическо лице, за да ползва данъчното облекчение към 31 декември на данъчната година е:
„1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
а) детето не е настанено извън семейството, и
б) не е учредено попечителство или настойничество, или
2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.“

Разпоредбата на чл. 22в, ал. 4 от ЗДДФЛ гласи, че данъчното облекчение се ползва до размера на сумата на годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ и при условие, че другия родител няма да ползва намалението за данъчната година. Когато обаче размера на данъчното облекчение е по-висок от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17, разликата може да се ползва от другия родител чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50.

Предвид това, че лицето е отработило поне шест месеца от годината, за което е получило доход, данъчната основа на който се предполага, че е по-висок от 400 лв. /т.к. лицето има 2 непълнолетни деца попада в обхвата на чл. 22в, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ/, което означава, че няма пречка да ползва данъчното облекчение. Ако пък годишния размер на данъчните основи е по-нисък от размера на данъчното облекчение, то тогава лицето попада в обхвата на изр. 2 към чл. 22в, ал. 4 от ЗДДФЛ.

С уважение:

Още за майчинство: