Пенсиониране на държавен служител

1. Може ли лицето да се пенсионира без да напуска работа?
С измененията на Кодекса за социалното осигуряване от началото на 2015 г. влязоха в сила промени, според които работниците и служителите вече ще могат да се пенсионират без да се прекратява трудовото или служебното им правоотношение. Досега беше задължително осигуряването им да се спре поне за ден. 
 

2. Кога ще му бъде изплатено обезщетението от няколко брутни заплати?

В Кодекса на труда и в Закона за държавния служител е регламентирано, че този вид обезщетение се изплаща при прекратяванена правоотношението. Условието за изплащането е към момента на прекратяването работещият да е придобил право на пенсия, независимо дали се е възползвал от него или не. Това означава, че обезщетението е дължимо и при прекратен договор, когато междувременно лицето се е пенсионирало по новия ред - без да прекрати осигуряването си. Обезщетението за придобито право на пенсия се изплаща само веднъж. Ако работник или служител е получил това обезщетение от един работодател, дори да упражни правото си на пенсия при друг, новият работодател не му го дължи.
 

Според Кодекса на труда работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 месеца при прекратяване на трудовите правоотношения, независимо от основанието, с работник или служител, придобил право на пенсия. Ако лицето е работило при същия работодател през последните 10 г. от трудовия си стаж, дължимото обезщетение е брутното трудово възнаграждение за 6 месеца (чл. 222, ал. 3).
 

По Закона за държавния служител обезщетението за придобито право на пенсия е в размер 50% от месечната му основна заплата към момента на прекратяване на служебното правоотношение за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати (чл. 106, ал. 3, изр. първо от Закона за държавния служител). Ако служителят е работил в една администрация през последните 10 г., той има право на обезщетение в  размер на 6 месечни основни заплати, а когато стажът му е по-малко от 10 г. – на две, ако това е по-благоприятно за него. (Чл. 106, ал. 3, изр. второ от Закона за държавния служител).
 

Обезщетение за придобито право на пенсия се изплаща при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение, а не заради самото пенсиониране. То се дължи на работник или служител, който е придобил право на пенсия и е решил да се раздели с работодателя си, дори да не се пенсионира след това. Право на него имат и работещите, чиито договори са прекратени, след  като те са се пенсионирали без прекъсване на осигуряването.