Осигуровки при граждански договор

Осигуряването на лицето, извършващо дейност по граждански договор зависи от няколко фактора, като 1) лицето, осигурява ли се на друго основание при друг работодател, лицето, извършващо дейнотта, попада ли в категорията на смоосигуряващите се лица, лицето придобило ли е право на пенсия за осигуротелен стаж и възраст и др.

Държавното обществено осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение по договор с възложител или по така наречените граждански договори се извършва на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Тези лица са осигурени само инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт т.е. осигурителните вноски се внасят във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.

За лицата работещи по граждански правоотношения, които са пенсионери осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са по желание.

На основание чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ, за самоосигуряващите се при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход. Възложителите по договорите не изчисляват и не внасят никакви осигурителни вноски на лица, които работят при тях по граждански договори, но декларират, че са самоосигуряващи се по смисъла на КСО.

Когато лицата, които полагат труд без трудово правоотношение при един или повече възложители не са осигурени на друго основание през съответния месец и полученото месечно възнаграждение или сборът от възнагражденията след намаляване с разходите за дейността е равно или над една минимална работна заплата, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт

 /чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО/.

Когато лицата, работещи без трудово правоотношение, са осигурени на друго основание през съответния месец, върху полученото възнаграждение след приспадане на разходите за дейността, независимо от размера му се дължат осигурителни вноски /чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО/. В тези случаи всеки от осигурителите дължи поотделно осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, но общия осигурителен доход за всяко лице, върху който се изчисляват вноските не трябва да бъде по-голям от определения месечен размер на максималния осигурителен доход. През 2014 г. максималният осигурителен доход определен в ЗБДОО за годината е 2400 лв.