Обезщетение за неползван платен годишен отпуск за пенсиониращо се лице

При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Това обезщетение се изплаща винаги при прекратяване на трудовия договор, независимо на какво основание е прекратен той. В случая Вашата служителка е подала предизвестие за прекратяване, по чл. 326, ал. 1 от КТ.

Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят, се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. При прекратяване на трудовия договор обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл 224 ал 1 от КТ се полага за времето на работа при работодателя, пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж. Броят дни, за които трябва да заплати обезщетение работодателя, трябва да се определи към датата на прекратяването, евентуално към края на месец 07 – или около 12 дни за 2018 г., ако те не са ползвани.
           
Обезщетението за неизползван годишен отпуск се изчислява по същия начин, както възнаграждението за времето на ползване на отпуска, определено по чл. 177 от КТ.

Следователно за времето на платения годишен отпуск работодателят трябва да заплати на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Моментът, към който се определя възнаграждението, от което се изчислява обезщетението, е денят на прекратяването на трудовия договор, или за база за изчисление на обезщетението по чл 224 ал 1 от КТ се взема възнаграждението към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

При прекратяване на трудовия договор със служителката възниква и задължение на работодателя за изплащане на  дължимите обезщетения. Работодателят е длъжен да плати обезщетенията не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

С уважение:

Още за песиониране:

Нормативна рамка

КТ