Назначаване на работа на чужденци от трети страни

Гражданите на трети държави могат да извършват дейност на територията на Република България само ако пребивават на законно основание на територията на страната, което се удостоверява със съответно разрешение за пребиваване, издадено от Министерството на вътрешните работи, и/или след издаване на съответно разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до българския пазар на труда.

Съгласно чл. 5, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудова мобилност на гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато:
1. има трудов договор с местен работодател;
2. е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;
3. е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер;
4. извършва дейност на свободна практика.

В чл. 7 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност подробно са описани условията, при които се издава разшерение за достъп до пазара на труда. За издаване на такова разрешение, законът поставя следните общи изисквания, които трябва да бъдат съблюдавани:
-  Достъпът се разрешава за длъжности, за които не се изисква българско гражданство. 
-  Характерна особеност за разрешаване на достъп на граждани на трети държави до българския пазар на труда е извършването на така наречения „пазарен тест“, т.е. разрешението се издава след съобразяване на състоянието, развитието и нуждите на пазара на труда. Проучването следва да бъде направено предварително от работодателя. 
- В предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не трябва да надвишава 10 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави - членки на ЕС, на държави - страни по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария и лицата по чл. 9, ал. 1, т. 2-6 от ЗТМТМ (някои лица, за които не се изисква разрешение). 
- Предлаганите условия на труд и заплащане да не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд. 
- Гражданинът на трета държава следва да притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.

Съгласно ал. 2 от чл. 7 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на работниците, които са граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение на територията на България само за конкретното юридическо или физическо лице и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.

Писменото решение се предоставя от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта в 30-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по ал. 1 към чл. 7.

Продължителността на разрешението за достъп е за срока на договора с местния работодател, но не повече от 12 месеца. Срокът може да бъде продължен до 3 години, когато условията за първоначалното му предоставяне не са променени.

Задължение на Агенцията по заетостта е да осигури информация относно всички документи, необходими за подаването на заявлението за предоставяне на разрешението. За предоставяне или продължаване на срока на решението по ал. 3 работодателят внася такса в размер 400 лв.

В чл. 9, ал. 1 към същия закон подробно са описани и случаите, в които не се изисква на работниците-граждани на трета страна не е необходимо издаване на разрешение:
1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване;
2. с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и членовете на техните семейства;
3. с предоставено право на убежище или с предоставена международна закрила в Република България по реда на Закона за убежището и бежанците;
4. за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна;
5. които са членове на семейство на български граждани;
6. които са членове на семейство на гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение;
7. които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;
8. официално акредитирани в Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;
9. ползващи се с правата по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците;
10. търсещи убежище или международна закрила - за трудова дейност, организирана в центровете на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
11. ползващи се с правата по чл. 44а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България - до осъществяване на експулсирането.
 
Съобразно чл. 6 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, трудовите и осигурителните отношения на работниците-граждани на трети държави, наемани от местни работодатели, както и извършващите дейност на свободна практика се уреждат при условията и по реда на българското трудово и осигурително законодателство.

Моля да имате предвид, че това важи в случаите, когато лицето не е в трудови правоотношения в третата страна, от която е.

Също така, за да може да сключите трудов договор с лицето, да го осигурявате и да подавате съответните декларации е необходимо да му бъде издадено ЛНЧ или служебен номер от НАП.

С уважение: