Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя

 
 Чл. 1. С тази наредба се установява редът за определяне категориите работници и служители, за които поради особения характер на работата им може да се установява задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя, както и максималната продължителност на времето за дежурство и разположение и редът за отчитането му.
   Чл. 2. (1) В различните отрасли в зависимост от тяхната специфика може да се организира работата на определени категории работници и служители под формата на дежурство.
 (2) Дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка.
 (3) Категориите работници и служители за отрасъла и формата на отчитане на работното време се утвърждават от министъра на труда и социалните грижи по предложение на съответното министерство или друго ведомство.
   Чл. 3. (1) Когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция.
 (2) Мястото за разположение се уговаря между работника или служителя и работодателя.
 (3) Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време и се заплаща съгласно Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1994 г.).
 (4) Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд.
 (5) При полагане на извънреден труд по ал. 4 на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка.
   Чл. 4. Времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя.
   Чл. 5. (1) Максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава:
 1. общо за един календарен месец - 100 часа;
 2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа;
 3. през почивни дни - 48 часа.
 (2) На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение:
 1. в два последователни работни дни;
 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец.
 (3) Ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ.
 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
 
   § 1. Тази наредба се издава на основание чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда .
   § 2. С тази наредба се отменят чл. 11 - 13 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските от 1987 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 31, 55 и 59 от 1991 г.).
 § 3. Указания за решаване на възникнали въпроси по прилагането на наредбата дава министърът на труда и социалните грижи, а контролът по приложението й се осъществява от Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалните грижи.

източник: mlsp.government.bg