Намаляване на работното време на помощен персонал на детска градина

Във вашият случай са възможни следните варианти:

I. Съгласно разпоредбата на чл. 138а, ал. 1 от КТ при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до 3 месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.

Основания за възникване на необходимост за въвеждане на непълно работно време:
❖ Първо – основанието за едностранното въвеждане на непълно работно време е намаляването на обема на работата на предприятието. То е реално, обективно състояние, за което при спор работодателят е длъжен да предостави доказателства. Доказването на намаления обем на работата може да става с всякакви доказателствени средства.
❖ Второ – непълното работно време може да бъде въведено едностранно от работодателя само от работници или служители, които работят на пълно работно време (нормално или намалено).
❖ Трето – продължителността на дневното непълно работно време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време (чл. 138а, ал. 2 КТ). Например при работа на пълно нормално работно време, непълното работно време дневно не може да бъде по-малко от 4 часа.
❖ Четвърто – работодателя може да въвежда едностранно непълно работно време в цялото предприятие или в отделни негови звена (структурни единици), но не и спрямо отделен работник или служител.
❖ Пето – срокът, за който се въвежда непълното работно време, е до 3 месеца в рамките на една календарна година (чл. 138а, ал. 1 КТ).

Процедурата, която трябва да спазите е следната:
- съгласуване със синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ. Ако работодателят не получи съгласието им, то тогава няма право едностранно да въвежда непълно работно време, а може да го направи само с подписване на допълнително споразумение по чл. 119 за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните по него във връзка с чл. 138, ал. 1 КТ.
- издаване на писмена заповед, която съдържа горепосочените изисквания, както и периода, за които се въвежда непълното работно време и структурите, за които се въвежда. Съгласно чл. 9 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските заповедта се издава не по-късно от 10 дни преди датата на преминаване към непълно работно време.

Неизпълнението на всяка една от горепосочените представки, е, от една страна нарушение на трудовото законодателство, за което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ носи административнонаказателна отговорност, а от друга страна е неизпълнение на други задължения на работодателя, установени с нормативен акт, по смисъла на чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ е основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие.

II. Вторият вариант за намаляване на работното време на двете служителки е по взаимно съгласие, като се сключи допълнително споразумение на основание чл. 119 от КТ за изменение на трудовото правоотношение във връзка с чл. 138, ал. 1 КТ. Т.к. работодателят няма право едностранно да променя трудовите правоотношения със своите работници или служители освен в случаите, които касаят увеличаване на трудовото възнаграждение, то намаляването на работното време, респективно на трудовото възнаграждение може да стане със съгласието на работника или служителя.

Трябва да обмислите дали можете да се възползвате от първия вариант, които съм ви описала, в случай че не можете да изпълните всички критерии, ви остава да процедирате по втория вариант. Може да ги уведомите, като им изпратите писмено предложение за сключване на допълнително споразумение към трудовите им договори, в което да опишете новите условия, които предлага работодателят. В Кодекса на труда не са предвидени санкции при неподписване на допълнително споразумение към трудов договор. Споразумението е съгласие, постигнато между работника и работодателя. То е допълнение към сключения трудов договор. Ако не е постигнато съгласие между двете страни, то на практика нямаме и споразумение. Между работника и работодателят остават да действат клаузите на трудовия договор или последното допълнително споразумение.

С уважение: