Допълнителен трудов договор по чл.111 от кт на 4 часа

Разпоредбата на чл.12, ал.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата гласи,че допълнителното трудово възнаграждение за стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. В конкретния случай, предвид това, че лицето е на непълно работно време, и по двата договора следва да му се начислява сума за стаж и професионален опит.

По отношение на полагаемия платен отпуск, съгласно чл. 23, ал.2 от Наредбата за работното време почивките и отпуските, служителя, които работи при непълно работно време има право на платен отпуск пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж. За 1 ден трудов стаж се зачита времето, през което служителя е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения (чл. 355, ал.2 КТ), което означава, че и по двете трудови правоотношения се зачита трудов пълен трудов стаж и се полага платен отпуск минимум по 26 работни дни за година. Като лице с експертно решение на ТЕЛК с 70 % инвалидност съгласно чл. 319 от КТ, лицето има право на повече дни полагаем отпуск.

Данъчното облекчение за лицата с намалена работоспособност съгласно чл. 18 от ЗДДФЛ е 660.00 лв. (чл.18,ал.2 от ЗДДФЛ) на месец, а на годишна база 7920.00 лв. (чл.18,ал.1 ЗДДФЛ). За да се определя правилно всеки месец какво дължи, следва да се удържа или не 10 % данък върху доходите на физическите лица и по двете трудови правоотношения следва да е отразено експертното решение на ТЕЛК, за да се заложи за всеки договор максималното месечно данъчно облекчение от 660.00 лв. Ако месечната данъчна основа по някои от договорите е по-голяма от 660.00 лв., ще следва да се удържа данък за разликата между месечната данъчна основа и данъчното облекчение. В края на годината се прави годишно изравняване, при което от втория работодател е необходимо да се изиска служебна бележка по чл. 45, ал.2, т.3 от ЗДДФЛ, която да се представи на работодателя по основното трудово правоотношение, който има за задължение да направи годишното изравняване на данъка. Ако след годишното изравняване има удържан в повече данък, той се възстановяване, както и обратното. Данъчното облекчение се ползва както на месечна така и на годишна база.