Брой заплати при пенсиониране

По смисъла на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда предвижда един особен вид обезщетение, имащо характера на благодарност или награда за съответния работник или служител. Предпоставките за възникване правото на това обезщетение са следните:

 

1. Работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. 

 

2. Трудовото правоотношение с него да е било прекратено след придобиването на това право. Без значение е на какво основание и по какъв начин (със или без предизвестие) трудовото правоотношение е било прекратено. В никакъв случай не е задължително това да е станало по чл. 328, т. 10 от Кодекса на труда - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Право на това обезщетение имат само лица, които са били в трудово правоотношение с работодателя, но не и тези, които са работили по “договор за управление”. От обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда не се ползват и лицата, придобили право на друг вид пенсия (напр. за инвалидност).

 

Размерът на обезщетението е определен от законодателя в размер на две брутни трудови възнаграждения. Има се предвид брутното трудово възнаграждение, получено през предхождащия прекратяването месец, респ. последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. Ако обаче работникът или служителят е работил през последните 10 години от трудовия му стаж при същия работодател, размерът на обезщетението е фиксиран на шест брутни трудови възнаграждения. 
 

В този 10-годишен период ще се включват всички периоди, които се зачитат за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Трудовият стаж може да е бил прекъсван поради прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя или поради ползване на неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж, или по други причини, но ако по време на това прекъсване работникът или служителят не е придобивал трудов стаж при друг работодател, то той ще има основание да получи обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в увеличения размер от шест брутни трудови възнаграждения. Не е задължително трудовият стаж да е придобит при работа на една и съща длъжност през всичките 10 години. Достатъчно е работодателят да е бил един и същ.

 

Не се смята за “работа при същия работодател” период, през който работникът или служителят е бил в неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж, и през това време е работил при друг работодател, в страната или в чужбина.

 

За “работа при същия работодател” трябва да се считат и случаите на запазване на трудовото правоотношение при правоприемство на страната на работодателя при условията на чл. 123 и чл.123 А от Кодекса на труда. Правоприемникът в тези случаи трябва да се смята за същия работодател по смисъла на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.

 

Наличието на десет години трудов стаж при същия работодател следва да се преценява към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а не към момента на придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерите на плащането, установени в чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, са минимални - с акт на МС, с колективния или индивидуалния трудов договор могат да се определят по-големи размери.

 

Обезщетението се дължи само веднъж – при прекратяване на трудовото правоотношение след първоначалното придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако работникът или служителят отново постъпи на работа, независимо дали се е пенсионирал, при следващо прекратяване на трудовото правоотношение, той няма право на такова обезщетение.