Бизнесът отново с отказ от участие в преговорите за осигурителните прагове

За 4-та поредна година представителите на бизнеса у нас отказват да вземат участие в предстоящите преговори между социалните партньори за определяне минималните осигурителни доходи по длъжности и браншове за следващата година. Това става видно от писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели до бисер Петков, социален министър.

 

Мотивът е разминаването на административното определяне на минималните осигурителни прагове с икономическата реалност в отделните сектори и в страната като цяло. Тази практика на административно определяне не се ползва в нито една друга страна от ЕС. Същевременно тя създава предпоставки за ръст на сивия сектор и оказва натиск върху заетостта в региони с минимален осигурителен праг близо до средното възнаграждение.

 

Според експерти и работодателски организации административното определяне е тромав, измислен и ненужен инструмент. И ЕК, и МВФ посочват, че с повишението на минималните осигурителни прагове се оскъпява назначаването на нискоквалифицирани и млади кадри.

 

Отказът на работодателите значи, че тази година ще е поредната, в която държавата ще определи какво да бъде повишението в осигурителните прагове.

 

Заложеният от правителството ръст на минималните работни заплати (МРЗ) е с 50 лв. до 610 лв. от 1 януари догодина. Проблемът е, че понастоящем ръстът се определя от субективни, политически критерии, а не обективни икономически такива. Подготвянето на механизъм за определяне на МРЗ е сред препоръките на ЕК към страната ни, а и е поставено като изискване в ратифицираната от България Конвенция 131 на Международната организация на труда.

 

източник: capital.bg