Заплащане на ДДС за стока на българска фирма, държана от италиански посредник

Съгласно чл. 115 от ЗДДС при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде кредитно известие към фактурата. При връщане на цялата стока, кредитното известие трябва да бъде в същия размер, какъвто е във фактурата. След като българската фирма приеме рекламацията и има някакъв документ за това /протокол, търговска кореспонденция и др./, следва в срок не по-късно от 5 дни от това обстоятелство да издаде кредитното известие.
 
ЗДДС
 
Чл. 115. (1) При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата.
(2) Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1.
(3) При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.
(4) Освен реквизитите по чл. 114 известието към фактурата задължително съдържа и:
1. номера и датата на фактурата, към която е издадено известието;
2. основанието за издаване на известието.
 
При изпращането на стоката в Италия българската фирма е извършила ВОД, а италианският посредник е отчел ВОП, като си е самоначислил ДДС. При получаване на кредитното известие, той би следвало да отчете този документ с отрицателен знак на ДДС и да няма никакви претенции към българската фирма за тази сума.
 
Същият този посредник в Италия от своя страна трябва да издаде такова кредитно известие към Швейцарските клиенти. Сещам се само за 2 варианта, в които той да е начислил ДДС в италианската фактура и те са:
1.  Когато стоката се изпраща на територията на ЕС извън Италия и швейцарският клиент няма регистрация по ДДС в ЕС.
2.  Когато стоката не напуска пределите на Италия.
 
Но и при двата варианта връщането на стоката и издаването на кредитното известие от италианската фирма, ще доведе до възстановяване на платеното ДДС по така издадена фактура.
 
Ако стоката е изпратена от Италия до Швейцария, тогава по силата на митническото законодателство на ЕО италианската фирма ще направи износ към Швейцария и фактурата ще е освободена от облагане на ДДС /огледалният вариант на нулева ставка по нашия ЗДДС/.
 
Основен принцип на данъка върху добавената стойност е  стоката да се облага там където се потребява. След като доставката се проваля и стоката се връща отново в България, тогава няма никакво основание да се облага с ДДС в друга държава. Това значи, че италианският посредник няма никакво основание да иска българската фирма да заплати ДДС за тази стока.
 
Единствените претенции, които би могъл да има италианският посредник, е българската  фирма да поеме разходите, които са направени за тази доставка /транспорт, експертни оценки, технически услуги и други свързани с доставката/, които обаче предварително трябва да са договорени. 

Нормативна рамка:

- ЗДДС

Вижте ЗДДС тук >>>