Заеми между фирми
Отговор, предоставен отдоц. Светлозар Стефанов Доцент
Въпрос: Как стои въпроса с даване на заем от една фирма на друга? А за фирма която дава заем на физическо лице?
Отговор:
Присъствието на лихви при предоставяне на заемни парични средства между фирми поставя много въпроси. Те са свързани както с необходимостта от договарянето на лихвата, така и с последващото й данъчно третиране. Трябва ли да бъде договорена лихвата, за да бъде дължима? Свободно ли е договарянето на нейния размер? Може ли да се отпуска безлихвен междуфирмен заем? Сделка ли е неговото предоставяне? Как се третира по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) приходът от лихви по такива заеми? При сделката издава ли се данъчен документ за целите на облагането с ДДС?
Първият въпрос, на който ще отговорим, е дали при междуфирмените заеми лихва е дължима само, ако е договорена?
При междуфирмените заеми, лихвата трябва да бъде договорена, за да бъде дължима. Въпреки това, както ще стане ясно по-нататък, безлихвените междуфирмени заеми попадат под ударите на данъчното законодателство и на практика това поставя в смисъл на двойственост възможността да се договаря недължимост на лихва.
Договорката за лихва следва да бъде направена писмено (чл.240, ал. 2 от ЗЗД). Като параметри на дължимата лихва в нея следва да бъде определен размерът и периодичността на лихвените плащания.
Тук възниква вторият от посочените по- горе въпроси: Свободно ли е договарянето на размера на лихвата?
На практика при договорите за заем между търговци размерът на договорната лихва преди всичко следва да се съобразява разпоредбите на ЗКПО, относно критериите за наличие на отклонение от данъчно облагане (чл.16, т.3 от Закона). При това тези критерии не се отнасят само за сделките, сключени между свързани лица, а за всички случаи, при които е налице получаване или предоставяне на "кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момент на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността". Императивният текст на тази разпоредба не оставя съмнение, че всички случаи на междуфирмени финансови взаимоотношения, свързани с договарянето или начисляването на лихва, която се отличава от действащата за момента пазарна лихва, ще се оценяват като сключени с цел отклонение от данъчно облагане.
По отнпшение на предоставянето на заеми от физически лица, на основание чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за предоставените или получени парични заеми, както следва:
- непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 хил. лева;
- непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 хил. лева;
- непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 хил. лева, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции /ЗКИ/;
- непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на ЗКИ, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 хил. лева.
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
25Февр2015
Годишно изравняване на осигуровки при СОЛ и граждански договор
от Елена Илиева
на 25 Февр 2015