Въвеждане в експлоатация на активи след получен акт 16

Националните счетоводни стандарти и по конкретно стандарт № 16 – Дълготрайни материални активи, определят дълготрайните материални активи (ДМА) като установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:

а) имат натурално - веществена форма;

б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели;

в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.

Установимост е възможността за определяне на връзката между конкретен дълготраен материален актив и черпенето на икономическата изгода от него.
 

Икономическа изгода според стандарта е постигане (пряко или косвено) в хода на употребата на дълготрайния материален актив на:

а) увеличение на приходите;

б) намаление на разходите.

Един актив се признава и се отчита като ДМА, когато:

а) отговаря на определението за дълготраен материален актив;

б) стойността на актива може надеждно да се изчисли;

в) предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.
 

ДМА съдържат в себе си обещание, че ще предоставят икономически ползи за предприятието за период по – голям от този, обхванат от финансовите отчети за текущата година. Такива активи трябва да се капитализират, а не веднага да се отчитат като разход, а техните разходи се разпределят на база очакваните периоди на полза за предприятието. От особено значение за признаване на актив като ДМА е очакването, че ще се използват повече от един отчетен период.
 

Съгласно параграф 3.2. от стандарт № 16 ДМА, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните активи имат различен полезен живот или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация. Ето защо при прилагане на критериите за признаване към специфичните обстоятелства на предприятието е необходимо да се използва преценка. Възможен и правилен вариант е сградата и пречиствателната станция да се признаят като активи, отделно от останалите, и да им се определи различен полезен живот.
 

За данъчни цели амортизируемите активи следва да се разпределят в някоя от седемте категории активи съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), като за всяка група активи ЗКПО определя максималната годишната данъчна амортизационна норма. Т.е. по преценка на предприятието годишната данъчна амортизационна норма за съответната категория актив може и да е по – ниска от максимално определените размери в чл. 55, ал. 2 от ЗКПО.
 

ЗКПО не регламентира конкретни правила при определяне към коя категория принадлежи даден актив. При определяне на това следва да се вземе предвид вида на актива, характеристиките и предназначението му при осъществяване на дейността на предприятието. Следва да направите преценка за всеки актив поотделно към коя категория активи ще бъде разпределен. Съобразно категорията на активите, данъчните амортизационни норми ще бъдат не повече от установените в чл. 55, ал. 2 от ЗКПО. Сградата и пречиствателната станция веднага могат да се разпределят в категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии с максималната годишната данъчна амортизационна норма 4 %. За останалите активи - навес, пътна връзка, площадка за компост следва да се прецени дали могат да бъдат отнесени към някоя от другите категории активи или ще се разпределят в категория I.

 

С уважение:

- СС 16

 

Вижте СС 16 тук >>>