Ваучери за храна, раздавани единствено на работници в производствената дейност на предприятие

Ваучерите за храна са нормативно дефинирани в чл. 204, т. 2, буква „б” от ЗКПО и съгласно текста на разпоредбата представляват конкретна разновидност на социалните разходи, предоставени в натура от работодател на наетите от него лица - работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол. За да бъде счетоводният разход за раздадените ваучери за храна данъчно признат, сумите да представляват необлагаем доход за лицата и върху тях да не се начисляват осигурителни вноски, следва да са изпълнени не само конкретните изисквания за този вид разходи, предвидени в разпоредбата на чл. 209 от ЗКПО, а на първо място те трябва да отговарят на определението за социални разходи, предоставени в натура. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура” са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по предходното изречение са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. Видно от текста, нормативната разпоредба поставя две основни условия:
❖ социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители, включително изпълнителите по договори за управление и контрол;
❖ разходите да са предоставени в натура.

При предоставяне на социални придобивки под формата на ваучери за храна второто условие, относно предоставянето им натура, е изпълнено по подразбиране, предвид нормативно определения механизъм за придобиване и изполване на ваучерите.

В конкретния случай от съществено значение е първото условие, а именно социалните придобивки следва да са достъпни за всички работници и служители в предприятието, както и за изпълнителите по договори за управление и контрол. Изискването е единствено за общодостъпност, т.е. право за получаване на ваучери за храна изобщо, но не е налице условие те да се предоставят в еднакъв размер на всички ползватели. Редът и начинът за разпределяне на предоставяните ваучери за потребление от персонала е в прерогативите на всяко предприятие, съобразно спецификата на неговата дейност и съгласно възприетите в предприятието индивидуални вътрешни правила. Няма пречка вътрешните правила на предприятието да предвиждат критерии за предоставяне на диференцирани суми под формата на ваучери за храна на отделните работници.


В този контекст следва да отбележим, че в практиката на Върховния административен съд, постановена във връзка с казуси, свързани с данъчно третиране на социалните разходи, е налице трайна тенденция да не се третират като социални разходи придобивки, които се предоставят в зависимост от резултатите от положения труд или от отработените дни. Тези критерии са по-скоро фактори за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределение на средствата за социално-битово и културно обслужване в предприятието. Макар да се основават на трудовото правоотношение между работодателя и работниците и служителите, характерът на социалните придобивки не предполага пряка зависимост от престирането на работна сила. Тяхната цел е да обезпечи потребности на наетите лица, които засягат пряко и непосредствено живота и бита им през времето, когато престират труда си, а тези потребности не са в зависимост от заеманата позиция или постигнатите трудови резултати. В административната си практика Националната агенция за приходите се осланя на цитираната съдебна практика на ВАС и поддържа становището, че при предоставяне на ваучери за храна в диференциран размер, който се определя на база заеманата от лицето длъжност, отработените дни или от постигнатите от него трудови резултати не следва да се счита за изпълнено условието за достъпност на социалните придобивки за всички разботници и служители, следователно разпределените по такива критерии ваучери за храна не попадат в обхвата на определението за социални разходи, предоставени в натура по смисъла на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. В тази хипотеза, предоставените от работодателя ваучери за храна, дори и в случаите, когато са в размер до 60 лв. месечно на наето лице и при изпълнение на всички останали изисквания, предвидени в чл. 209 от ЗКПО, представляват непризнат за данъчни цели разход на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, тъй като по естеството си те не са свързани с дейността. И тъй като ваучерите за храна не са предоставени по реда на ЗКПО, сумите не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е" и чл. 24, ал. 2, т. 9 на ЗДДФЛ и представляват облагаем доход за лицата. Ваучерите не представляват социални разходи, предоставени в натура по смисъла на чл. 204, т. 2 буква „б” от ЗКПО и на това основание те не попадат в хипотезата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и върху тях се дължат осигурителни вноски.

С уважение:
 

Нормативна рамка: