Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Услуга за белгийска фирма и чл 21 ал 2 от ЗДДС

Елена Илиева Отговор, предоставен от
Елена Илиева
на 25 Юни 2018 favorite
Въпрос:

Наскоро създадена фирма - ЕООД, регистрирана доброволно по ЗДДС (без оборот), се занимава с изграждането на метални конструкции, по-точно сцени за провеждане на концерти и събития. Дружеството сключва договор с белгийска фирма за изграждането на подобно съоръжение в Белгия, за което назначава трима души персонал, и след приключване на сделката издава фактура за извършената услуга. Попада ли въпросната услуга в обхвата на чл 21 ал 2 и съответно се облага с 0% ДДС? Как следва да се осигуряват работниците - по българското законодателство и на какви командировъчни имат право?


Отговор:
При определяне мястото на изпълнение на въпросната услуга би могла да е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, ако услугата може да се класифицира като свързана с недвижим имот. Понятието за недвижим имот по ЗДДС препраща към разпоредбата на чл. 13б от Регламент ЕС/282/2011, съгласно която за недвижим имот се счита всяка сграда или конструкция, прикрепена към земята или в нея, над или под морското равнище, която не може да бъде лесно разглобена или преместена. Следователно, ако предмет на услугата е изграждането на постоянна сцена, която не може лесно да бъде разглобена или преместена, конструкцията се определя като „недвижим имот” по смисъла на ЗДДС, а услугата по изграждането ѝ съответно се класифицира като свързана с недвижим имот и мястото на изпълнение ще се определя по специалното правило на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
 
Ако предмет на услугата е изграждането на временна (преместваема) сцена, която сама по себе си не представлява недвижим имот за целите на ДДС-облагането, би могла да се изследва хипотезата за свързаност на услугата с недвижим имот – поземленият терен, върху който тя се изгражда. В този случай считаме, че съгласно разпоредбите на чл. 31а от Регламент ЕС/282/2011 не е налице достатъчна степен на свързаност на услугата с конкретен недвижим имот и при определяне мястото ѝ на изпълнение специалната разпоредба на чл. 21, ал. 4, т. 1 е неприложима. В този случай мястото на изпълнение следва да се определи по общия ред на чл 21 ал 2 от ЗДДС, ако получател на услугата е данъчно задължено лице. В конкретния казус, посочен в запитването, определянето на приложимата разпоредба относно мястото на изпълнение на доставката има смисъл единствено за целите на задължението за подаване на ВИЕС-декларация, тъй като мястото и в двата случая е в Белгия и съответно български данък не е дължим на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
 
За лицата, наети от българската фирма, които извършват услугата на територията на Белгия следва да се определи приложимото осигурително законодателство на основание разпоредбите на Регламент ЕС/883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Приложимото осигурително законодателство за всяко отделно лице, за което е възникнала трансгранична ситуация се удостоверява с формуляр А1. Компетентният орган в България за определяне на приложимо осигурително законодателство и издаване на формуляр А1 е НАП.
 
Предполагаме, че изпращаните работници са назначени на трудов договор и в този случай за целите на трудовото законодателство безспорно е налице хипотезата на чл. 121а от КТ, а именно командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Освен цитираната разпоредба на Кодекса, е приложима и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Тъй като въпросите за осигуряването и командировките касаят ТРЗ, за изчерпателен отговор по тях можете да се обърнете към експертите на Портал ТРЗ Нормативи на адрес: http://portaltrznormativi.bg 

С уважение:


 
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x