Третиране на услуги, предоставени към естонска фирма без ДДС номер

Определението за данъчно задължено лице в чл. 3 от ЗДДС е достатъчно за субектите, установени в страната, но за установените в ЕС и трети страни следва да се съобразяваме с Регламент 282/2011 и по-точно чл. 18, който се отнася за получателите на услуги. Регламентът определя кога можем да считаме получателят на услуга за данъчно задължено лице, като поставя различни условия за лицата, установени в ЕС, и тези, установени извън ЕС.

Чл.18
1. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност ( 1 );
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
 
Когато извършвате ИТ услуги към данъчно задължени лица от ЕС, правилата на общото прилагане на ДДС задължават лицата да се регистрират по ДДС, аналогично на чл. 97а от нашия закон. Ако фирмата от Литва не е регистрирана по ДДС в ЕС и не Ви информира, че е подала документи за регистрация, тогава не може да се приеме, че получателят е данъчно задължено лице. В този случай мястото на изпълнение ще се определи по реда на чл. 21, ал. 6 и ще е там, където получателят – ДНЗЛ е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. Чл. 20б от закона определя праг от 10000 евро до достигане, на който мястото на изпълнение на ИТ услуги ще е в държавата членка, в която е установен доставчикът. Този праг ще се приложи само, ако доставчикът не е регистриран за прилагане на режим в Съюза по избор и не е регистриран в държавата членка на получателя на услугата.
 
В случая, ако по правилата на Регламента получателят се определя като ДНЗЛ, доставчикът не е достигнал прага от 10000 евро и не е регистриран за прилагане на режим в Съюза, мястото на изпълнение ще е в България и следва да се начисли 20% ДДС.

Ако получателят на услугата Ви уведоми, че е подал документи за регистрация и имате нужните доказателства за това, тогава можете да го считате за ДЗЛ и мястото на изпълнение ще се определи по реда на чл 21 ал 2 от ЗДДС. В този случай без валиден VAT номер не се подава VIES декларация, съгласно чл. 117, ал. 4 от ППЗДДС. 
 

С уважение:

Още за VIES декларация:

Нормативна рамка

ЗДДС

ППЗДДС