Транзитна продажба на стоки между испанска, българска и турска фирма и ВОП

При продажбата на стоката от испанката фирма към българската е добре да се запознаете с условията на доставка по Интеркомс. Важно е да определите кога българската фирма става собственик на стоката и кой ще бъде износител от Испания.

Ако испанската фирма е износител /което предполагам/, тогава българската фирма като получател на стоката в Турция ще продаде стоката на турската фирма на територията на Турция. Съгласно чл. 17, ал. 1 или ал. 2 мястото на доставката Ви към турската фирма ще е на територията на Турция. Във фактурата няма да се начислява ДДС и основанието за това е чл. 86, ал. 3 от ЗДДС
 
Чл. 86
(3) Не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
 
Чл. 28 от ЗДДС се отнася само за доставки започващи от територията на България и стигащи до трети страни или територии. В случая нулевата ставка на чл.28 от ЗДДС не може да се приложи, защото стоката ще се изнася от Испания, а не от България.

Относно услугата транспорт, не е коректно да се говори за какъвто и да е ВОП. ВОП се отнася само за стоки, а не за услуги. При услугите е важно да се определи мястото на изпълнение и конкретно за транспортните услуги се прилага чл. 22 от ЗДДС. Тъй като получателят на услугата /българската фирма/ е данъчно задължено лице, ал. 3 на чл. 22 препраща към чл. 21, ал. 2 за определяне на мястото на доставка. От това следва извода, че всяка услуга /извън цитираните в чл. 21, ал. 3 и 4 /, по която българската фирма е получател се определя с място на изпълнение в България. Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, когато доставката е облагаема, доставчикът е ДЗЛ неустановено в България, мястото на доставката е в страната и получателят е ДЗЛ, то данъкът е изискуем от получателя на доставката. 

Ако транспортната услуга е за сметка на българската фирма, то тя следва да се самообложи с данък като издаде протокол по чл. 117 ал.1 т.1 от закона.

Ако транспортната услуга е за сметка на турската фирма и българската фирма префактурира транспорта, тогава мястото на изпълнение на тази услуга ще е там където е установена турската фирма /приемаме, че е Турция/. Няма да се начисли данък отново съгласно чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2, но само ако имате достатъчни доказателства, че турската фирма е данъчно задължено лице.