|
Съгласно §1, т. 5, буква „а" от ДР на ЗКПО „скрито разпределение на печалба" са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". Следователно, за да е налице скрито разпределение на печалба е необходимо да има изтичане на ресурси към акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, което:
- не е свързано с дейността и за което няма адекватна насрещна престация от лицето към дружеството, или
- ако е налице насрещна престация, свързана с дейността на дружеството, то даденото превишава обичайните пазарни нива, които биха били постигнати при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани (определение за пазарна цена, §1, т. 8, от ДР на ДОПК).
Управителят е орган на дружеството с ограничена отговорност. Съгласно чл. 141 от Търговския закон той управлява и представлява дружеството. Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В този смисъл за данъчни цели разходите за възнаграждение по договор за управление са свързани с дейността, квалифицират се като разходи за възнаграждения и не подлежат на регулация, освен в случаите по чл. 42 от ЗКПО.
Дружеството и неговият управител винаги са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Въпреки това взаимоотношенията между дружеството и управителя по повод управлението не попадат в хипотезите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, тъй като дружеството не може да сключи същата или равностойна сделка с трето, несвързано лице, т.е. за възнаграждението по договор за управление по чл. 141, ал. 7 от ТЗ не може да се търси пазарна цена и сравнима неконтролирана сделка, тъй като такава не може да има.
В този смисъл сумите, представляващи възнаграждение по договор за управление, не би следвало да се третират като скрито разпределение на печалба, тъй като, както вече споменахме, са свързани с дейността и за тях не могат да се търсят обичайни пазарни нива. Допълнителен аргумент в тази посока е, че данъчно-осигурителната тежест при разпределяне на дивидент или изплащане на декларирано скрито разпределение на печалба е по-малка, отколкото при изплащане на възнаграждение по договор за управление, който по ЗДДФЛ е приравнен на трудов договор, а за целите на КСО задължителното осигуряване е същото както при работещите по трудов договор на пълно работно време.
С уважение:
|
Още за скрито разпределение на печалбата:
|
Отговор, предоставен от
