Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Счетоводно отразяване при погиване на част от товара при транспорт

Ели Марова Отговор, предоставен от
Ели Марова
Експерт - ДДС и Данъчно облагане и такси
на 11 Авг 2016 favorite
Въпрос: Фирмата ни извършва международен превоз на товари. За извършване на превоза се подписва заявка-договор с клиента ( в повечето случаи клиентът е спедиторско дружество). По време на транспорта има случаи на погиване на част от товара, поради неправилно товарене или при ПТП. В повечето случаи клиентите ни искат да се издадат кредитни известия към фактурите, а ние да заведем претенция за щета към застрахователното дружество, което е застраховало товара по ЧМР-конвенция и съответно да очакваме да ни изплатят обезщетението.
Въпросът ми е: в такъв случай доколко е правилно да издавам КИ с основание претенция за щета, защото според мен би следвало клиента да ми издаде Сметка за претенцията на основание чл.26 от ЗДДС и чл.84 ППЗДДС със сумата на обезщетението. Последният ми случай е клиентът да иска КИ без ДДС към ф-ра с начислен ДДС. Колкото и да обяснявам, че не би следвало така да се процедира клиентът държи да процедираме така, а при настояване от моя страна губим клиенти и товари. Отделно че сега не мога да намеря място в дневника за продажби на гореспоменатото КИ.

Отговор:
Въпросите Ви са съвсем основателни, както и направените изводи. 
 
Съгласно чл. 115 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие. Това са единствените случаи при които се издават кредитни известия – намаляване на данъчната основа или разваляне на доставката.  В случая  за  неустойка по договор няма основание за издаване на кредитно известие, тъй като данъчната основа на доставката - транспорт не се променя.  
 
Неустойките с обезщетителен характер не представляват доставка и за тях не се издава данъчен документ. 
 
Кредитното известие без ДДС  към издадена фактура с начислен ДДС е сгрешен документ и би следвало да бъде анулиран. Няма как да отразите правилно такъв документ в дневника за продажби. 
 
Честа е практиката товародателите да издават фактура към превозвача  за повредената стока. Това е по-правилния начин за уреждане на отношенията, отколкото издаване на кредитни известия към фактурата за транспорт. 
Моят съвет е при подписване на договорите за превоз да включите клаузи за документиране на неустойките, базирани на ЗДДС. Така няма да се налага да спорите с клиентите и няма да издавате сгрешени данъчни документи. Някои спедитори ще приемат тези клаузи нормално, а други може би ще променят порочната си практика.
Прилагам писмо на НАП, което може би ще натежи пред клиентите Ви, с които бихте стигнали до спор.
 
2_732-1/17.06.2013г.
ЗДДС,чл.26, ал.2
ППЗДДС, чл.84
 
Сключили сте договор за превоз на стока със спедитор. Във връзка с услугата по транспорт на стоки сте сключили договор за застраховка на товара / ЧМР застраховка/. При изпълнение на транспортната услуга е повредена част от стоката. За щетата спедиторът изисква от Вас да издадете кредитно известие със сумата на претенцията, в което посочите нулева ставка на данъка на основание чл.26, ал.2 от ЗДДС.
 
Посочвате, че възприемайки този начин на документиране сами се съгласявате да намалите навлото без да имате документ, като по този начин се смесват двете събития – извършената услуга за превоза и претенцията за щетата. Посочвате още, че спедиторът твърди, че не може да издаде фактура със стойността на рекламацията, т.к. фирмата Ви не е негов клиент.
 
Въз основа на изложеното поставяте въпроса не следва ли заявителят да издаде фактура със стойността на претенцията към спедитора, който от своя страна, издаде фактура със стойността на претенцията за щетата към превозвача, а превозвача издаде фактура за извършената  транспортна услуга на спедитора. В случай, че издадете кредитно известие не нарушавате ли ЗДДС и Закона за счетоводството и не се ли смесват данъчното и застрахователното събитие в едно чрез издаване първо на фактура за доставката на транспортна услуга и след това на кредитно известие към тази фактура.
 
На основание изложената от Вас фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище:
По силата на чл.368, ал.1 от ТЗ задължение на превозвача е да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението.
При изгубване, погиване или повреждане на товара, както и при забава при изпълнение на превоза, превозвача носи имуществена отговорност, на основание чл. 373, ал.1 и 2 от ТЗ. 
 
Данъчната основа, съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Данъчната основа се увеличава, съответно намалява с елементите посочени в ал.3 и ал.5 на същата разпоредба.
В чл.26, ал.2, предл. второ от ЗДДС е регламентирано, че не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
 
Следователно, ако обезщетението е договорено като неустойка по чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, тогава същата обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват въз основа на неизпълнение, частично изпълнение и изпълнение, различно от договореното между доставчик и получател. 
 
С оглед на горното, когато неустойките, дължими във връзка с неизпълнение на възложена работа са дължими не на доставчика, а на получателя, същите нямат характер на доставка. На основание чл.84 от ППЗДДС за документирането на неустойките с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. Следователно, ако вие дължите неустойка по договор на вашия контрагент, тогава последният следва да документира дължимата от Вас неустойка като издаде документ, удостоверяващ плащането й.
 
За извършената доставка на услуга Вашето дружество следва да се издаде фактура с данъчна основа, определена по реда на чл.26 от ЗДДС, която не следва да се намалява с размера на дължимото обезщетение.
 

С уважение:

Нормативна рамка:
- ЗДДС

Вижте ЗДДС тук >>>


 Закон за задълженията и договорите

Вижте ЗЗД тук >>>

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x