Счетоводни записвания при изписване на материали и заприхождаване на мостри, изработени с материалите

Мострите от гледна точка на производствения процес представляват готово изделие – завършена продукция, която би могла да се реализира и съответно продаде на крайния клиент. Поради тази причина от гледна точка установяване на фактическата себестойност на произведената мостра, следва да се съблюдават всички изисквания на СС 2 – Отчитане на стоково-материалните запаси, по отношение реда и начина на формиране себестойността на произвежданите изделия. Това означава, че дружеството следва да спази изискванията на точка 8.1 от СС 2 и да формира себестойността на мострата съобразно стойността на употребените материали, разходите за преработка и другите разходи, свързани с производството на конкретния продукт – врата, ограда и т.н. Предприятието следва да вземе предвид факта, че в себестойността на произвежданите изделия (мостри) не следва да се включват административните, финансовите и разходите по продажбите, тъй като тези разходи се отчитат като текущи в периода, в който са направени.

В крайна сметка всяко едно предприятие само определя организацията за отчитане на разходите и начина на формиране на себестойността на продукцията съобразно изискванията на спецификата на производствената дейност, вида на произвежданата продукция и съответно изискванията на СС 2. Тази организация е елемент на счетоводната им политика и се прилага системно най-малко през един отчетен период. Тоест каквато е счетоводната политика за формиране себестойността на произвежданите врати и огради, когато е пусната поръчка за тях от съответния клиент, такава следва да бъде и счетоводната политика при формиране фактическата себестойност на произвежданите врати и огради, които ще се предоставят като мостри.

Според общоприетото разбиране и тълкуване на понятието, мостра е определена бройка или малко количество от дадена стока, която се предоставя като образец, обикновено преди да се сключи търговска сделка и има за цел да демонстрира качествата, техническите показатели и начина на употреба на съответния продукт без да се стига до крайно потребление, различно от присъщото на дейността по популяризиране. След като мострата има за цел да популяризира определени характеристики на стоката, без оглед на това дали същата е изложена в собствени търговски обекти, или в търговски обекти на други предприятия, същата следва да се отчита за счетоводни цели като разход за реклама. След като счетоводно отчетеният разход за реклама е документално обоснован и е свързан с независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, стига да не представлява отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 16 от ЗКПО, разходът следва да бъде признат и за данъчни цели при определянето на данъчния финансов резултат.

Не бива да се забравя, че предприятието, изготвящо своите финансови отчети на база НСС, следва да спазва принципа на начисляването, регламентиран в чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството. Това ще изисква разходът за реклама – тоест фактическата себестойност на произведената врата или ограда под формата на мостра, да се отчита като текущ счетоводен разход през периода, през който действително се отнася. Ако разходът за реклама засяга повече от един отчетен период, то тогава и счетоводно отчетения разход следва на систематична база да бъде отразен като текущ в продължение на съответните отчетни периоди. Когато разходът за реклама отговаря на дефиницията на ДМА, разходът съответно следва да бъде начисляван на база амортизационната политика на отчитащото се предприятие. Във Вашия конкретен случай рекламата под формата на мостра ще има натурално-веществена форма и ако нейната фактическа себестойност надвишаваща прага за същественост за признаване на ДМА (например 700 лева) и от нея се очакват икономически ползи през повече от един отчетен период, мострата следва да бъде призната като ДМА и съответно разходът за реклама следва да е под формата на разходи за амортизация, начислени в съответствие с изискванията на СС 4 по време на полезния живот на така признатия ДМА.

По отношение на ЗДДС можем да кажем, че след като разходът за реклама популяризира продукти, с които предприятието извършва облагаеми доставки, то тогава и за произвеждането на тези мостри предприятието ще има право да приспада данъчен кредит, съобразявайки се с общите изисквания на ЗДДС. Нещо повече. Разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС постановява, че не се счита за възмездна доставка, безвъзмездното предоставяне на мостри. Това означава, че дружеството няма задължение да прави корекции на ползвания данъчен кредит, в случай че безвъзмездно предоставя мостри на своите контрагенти. Ограничението на приспадането на данъчен кредит по реда на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за стоки и слуги, предназначени за безвъзмездни доставки, на основание чл. 70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС не се отнася при предоставянето на мостри. Ето защо от казаното по-горе можем да обобщим, че за производството на вратите и оградите, които в последствие се предоставят като мостри, предприятието ще има право да приспада данъчен кредит съгласно общите изисквания на ЗДДС, а в последствие, когато в действителност предоставя мострите, предприятието няма да има задължението да начислява ДДС.

При предоставянето на мостри, документирането следва да се организира по такъв начин, че да осигури възможност за установяване на съответните факти при осъществяването на данъчен контрол.

С уважение:

Христо Досев, д.е.с.

 

Още за мостри:

Нормативна рамка

НСС 2

ЗДДС

ЗКПО