Счетоводни записвания по сметка 123 при разход по граждански договор, платен през 2021 г.

Според чл. 42, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, т.е. посочват се в увеличение при данъчно преобразуването на счетоводния финансов резултат в данъчен финансов резултат. Аналогично се третират и разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с тези непризнати разходи, когато задължителните осигурителни вноски не са внесени към 31 декември на текущата година (чл. 42, ал. 5 от ЗКПО).
 
Описаните непризнати разходи, представляващи доходи на местни физически лица и свързаните с тях задължителни осигурителни вноски се признават за данъчни цели в годината, през която реално са изплатени, респективно задължителните осигурителни вноски – внесени. Разбира се, до размера на изплатеното или внесеното.
 
Това означава, че чрез регулиране на счетоводния финансов резултат с разходи признати за данъчни цели в година различна от тази на счетоводното им отчитане, ще доведе до формиране на намаляема данъчна временна разлика, т.е. ще се наложи отчитането на отсрочен данъчен актив, разбира се само до степента, до която ръководството счита, че предприятието ще реализира печалба, за да го използва в бъдеще. За целта следва да се приложат изискванията на Национален счетоводен стандарт СС 12 Данъци от печалбата.
 
Данъчната временна разлика ще бъде разхода, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване предвидени в данъчния закон.
 
Практически това означава, че с разход непризнат за данъчни цели се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното му отчитане и се намалява при настъпване на определените в закона условия. В практиката това се нарича обратно проявление да намаляемата данъчна временна разлика.
 
Счетоводните записвания, касаещи в конкретния случай намаляемата временна разлика и отсрочения данъчен актив биха могли да бъдат следните:
- през 2020 г. за  начислените, но непризнати разходи се признава отсрочен данъчен актив – намаляема временна разлика:
 
Дт с/ка Активи по отсрочени данъци (279.70*10%) 27.97
Кт с/ка Печалба или загуба от текущата година (279.70*10%) 27.97
 
- през 2021 г. за изплатените суми и вече признати за данъчни цели разходи ще възникне обратното проявление на намаляемата временна разлика, което ще доведе до уреждането на признатия преди отсрочен данъчен актив:
 
Дт с/ка Печалба или загуба от текущата година (279.70*10%) 27.97
Кт с/ка Активи по отсрочени данъци (279.70*10%) 27.97
 

С уважение:

Още за СС 12:

Нормативна рамка

СС 12

ЗКПО