Регулиране на слаба капитализация за лихви по кредити и комисиона за предсрочно погасяване

Краткият отговор е, че лихвите по двата кредита не подлежат на регулиране от слабата капитализация, ако за тях са изпълнени условията, посочени в т. 1 по-долу. В разходите за лихви не се включва и платената комисиона за предсрочно погасяване.

Основанията за даденият отговор са следните:

В чл. 43, ал. 4 от ЗКПО е посочено, че разходите за лихви включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал. От това общо правило има предвидени няколко изключения, които се отнасят до:

1/ Разходите за лихви, дължими по банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или когато кредитът е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице. 
а/ В случаите, когато кредитът е гарантиран или обезпечен едновременно от кредитополучателя и от свързано лице, в разходите за лихви не се включва частта от разходите за лихви по банковия кредит. Тази част се определя, като общият размер на разходите за лихви по кредита се умножи по съотношението между пазарната цена на обезпечението, предоставено от кредитополучателя, определена към датата на предоставяне на обезпечението, и размера на кредита. В случай че съотношението надвишава 1, същото се приема за равно на 1. Когато настъпи промяна в обема на обезпечението или в размера на кредита, изчисленията се правят отново и правилото се прилага съответно от момента на промяната.
б/ Когато пазарната цена на обезпечението от кредитополучателя покрива 100 % от кредита, разходите за лихви не се регулират, като е без значение дали свързано лице е предоставило обезпечение или е съдлъжник или гарант под каквато и да е друга форма. 
Извод: В действителност на практика за пълна регулация остават само разходите за лихви по банков кредит в случаите на обезпечени и гарантирани кредити от свързано лице без да е налице обезпечение с активи от самия кредитополучател, както и тези, които са отпуснати по нареждане на свързано лице. 
в/ По различен подход се прилага при капитализирането на разходите за лихви съгласно допустимия алтернативен подход по МСС 23 „Разходи по заеми”. 

Съгласно т. 11 от МСС 23, ако за признаването на разходите по заеми, включително и лихви, е използван разрешеният алтернативен подход, то тогава е допустимо тези разходи да се капитализират като част от стойността на актива, когато същите могат пряко да се отнесат към придобиването, строителството или производството на един отговарящ на условията на стандарта актив. Съобразно изискванията на т. 12 от МСС 23 разходите по заеми се капитализират в стойността на актива, когато съществува вероятност те да доведат до бъдещи икономически изгоди за предприятието и разходите могат надеждно да се оценят. 

Разходите по заеми, които могат пряко да се отнесат към придобиването, строителството или производството на един отговарящ на условията актив, са тези разходи по заеми, които биха могли да бъдат избегнати, ако не е бил извършен разходът по отговарящия на условията актив. Съгласно т. 13 от МСС 23, когато едно предприятие заема средства специално с цел получаване на определен отговарящ на условията актив, разходите по заема, които са пряко свързани с този отговарящ на условията актив, могат лесно да се установят.

2/ На второ място в чл. 43, ал. 4 ат ЗКПО законодателят е посочил като изключение: наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки. Това решение на законодателя произтича от общата разпоредба валидна още от Римското право, че “никой не може да черпи права от виновното си поведение“. Т.е. неустойката и наказателната лихва са санкции, които са предвидени, за да стимулират точното и навременно изпълнение на задълженията или да въздържат кредитополучателите от предприемане на действия, които водят до нарушения на сключените договори. 

Когато заемодателите отпускат кредит, те очакват да спечелят от лихвите, които ще се плащат в продължение на времето на заетите средства. Когато обаче длъжникът успее да върне цялата сума предварително, кредиторът губи очакваните плащания. Кредиторът търпи загуби от прогнозираната печалба. 

Таксата за предсрочно погасяване, както банките са наименували тази санкция, е като утешителна награда, която осигурява на кредитора да получи поне част от очакваното възнаграждение. Самото присъствие на такава такса в договора, също има въздържащ ефект. Когато кредитополучателите видят, че има такава такса, не се чувстват мотивирани да погасяват заема  предварително и кредиторът не губи очакваната печалба от предоставения кредит.

Таксата за предсрочно погасяване на кредит е вид такса, която заемодателите могат да начислят, когато кредитополучателят изплати заема си по-рано. Дали един кредит има подобно условие или не, зависи от това, дали е упоменато в договора. Ако не е, упоменато в договора, заемодателят няма право на този вид обезщетение. 

3/ На трето място, законодателят е посочил лихвите, които не се  включват, тези от тях, които са признати за данъчни цели на друго основание, предвидено в закона;

4/ На четвърто място законодателят, е посочил, че не се включват   лихвите и други разходи по заеми, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на актива.

С уважение:

Още за регулиране на слаба капитализация:

Нормативна рамка

ЗКПО

МСС 23