Регистрация по ЗДДС преди предоставяне на услуги по подбор на персонал за полска фирма

ЗДДС изисква регистрация по чл. 97а, ал. 2 за всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което е установено в страна и предоставя услуги по чл 21 ал 2 от ЗДД с място на изпълнение на територията на друга държава членка. За да попадне в хипотезата на чл. 97а, ал. 2 от закона, българската фирма трябва да предоставя услуга на данъчно задължено лице, съгласно условието на чл 21 ал 2 от ЗДДС. Регламент 282/2011 и по-точно чл. 18, пар. 1 определя кога можем да считаме получателят, установен в ЕС за данъчно задължено лице   
 
Член 18
1. Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (1);
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
 
В случая полската фирма като получател на услуга би следвало да се регистрира по ДДС в държавата членка, където е установила своята независима икономическа дейност. Ако предстои такава регистрация и се снабдите с всяко друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице, тогава ще бъдат изпълнени условията на чл 21 ал 2 от ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката ще е там, където е установен получателят, а когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. В този случай за българската фирма ще възникне задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от закона. 
 
Ако въпреки всички усилия не можете да определите получателя на услугата като данъчно задължено лице, тогава мястото на изпълнение няма да се определи по реда на чл 21 ал 2 от ЗДДС и няма да възникне задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от закона.
 
При услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, предоставена на данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение е там където е основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството. Това е регламентирано в чл. 24 от закона. В случая обаче  за услугата, която предоставяте не мисля, че може да попадне в тази хипотеза, тъй като сключването на трудов договор не може да се счита за доставка и става неясно коя е основната доставка. Ето защо, считам, че мястото на изпълнение на предоставената услуга към данъчно незадължено лице следва да се определи по реда на чл 21 ал 1 от ЗДДС и ще е там, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, т.е. в България. Тази доставка ще трупа оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона.
 

С уважение:

Още за регистрация по ЗДДС:

Нормативна рамка

ЗДДС

Регламент 282/2011