Регистрация за ЕООД при посредничество за извършване на медицинска операция в Турция

Краткият отговор е: ако лице, което е регистрирано по Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ или по Закона за здравето /ЗЗ/ и извършва медицински и здравни грижи, то и предоставените медицински грижи в чужбина, съобразно описанието, са освободени от облагане с ДДС.

Съобразно посочените не много факти в запитването относно предмета на дейност на дружество Х - АИППМП ЕООД, отговорът е изготвен съобразно дадената информация:

1/ Приемам, че дружеството отговаря на изискванията на чл. 18а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЛЗ, където е предвидено, че групова практика за здравни грижи се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекарски асистенти и/или медицински сестри, и/или акушерки, и/или рехабилитатори, които имат минимум три години стаж в съответната професионална област, и които се регистрират по реда на чл. 40 от ЗЛЗ. Видовете дейности, които се извършват в практиката, се определят в съответствие с наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите. Също така приемам, че дружеството оговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 3, ал. 4 от ЗЛЗ и извършва дейността си след получаване на разрешение или извършване на регистрация при условията и по реда на ЗЛЗ..

2/ В глава четвърта от ЗДДС законодателят е посочил освободените доставки. В чл. 39 от ЗДДС са изброени освободените от облагане с ДДС доставки, свързани със здравеопазване. В т. 1 е посочено, че освободена доставка е извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по ЗЛЗ или по ЗЗ.

Тъй като отговорът е пряко обвързан с правото на ЕС, давам  и пояснения:

Разпоредбата на чл. 39, т. 1 от ЗДДС въвежда в националното законодателство чл. 132, точка 1, буква „б“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), съгласно която държавите членки освобождават от данък върху добавената стойност болничната и медицинската помощ и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от публичноправни субекти, или при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, от болници, терапевтични или диагностични медицински центрове и други надлежно признати заведения с подобен характер.

3/ Във връзка с приложението на чл. 39, т. 1 от ЗДДС, за да бъде една доставка освободена е необходимо да са изпълнени едновременно следните две условия:
1) първо условие е лицето, което осъществява доставките да е здравно заведение регистрирани по ЗЛЗ или ЗЗ; това изискване приемам, че е изпълнено от запитващото дружество;
2) второ условие е извършваните услуги да са здравни (медицински), както и пряко свързаните с тях други услуги.

В ЗДДС не е дадено определение за понятието „здравни (медицински) услуги” и „пряко свързаните с тях услуги“. Съгласно последователната практика на Съда на ЕС понятията “здравни (медицински) услуги“ и “извършване на здравни (медицински) услуги“ обхващат услугите с цел диагностициране, терапия и, доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето (вж. Решение по дело Dornier, C 45/01, Recueil, точка 48, Решение по дело L.u.P. С-106/05 , точка 27, както и Решение по дело С-86/09, точка 37). Следователно медицинските услуги, предоставяни с цел опазване, включително поддържане и възстановяване, на човешкото здраве, подлежат на освобождаване по силата на член 13, A, параграф 1, букви б) и в) от Шеста Директива  в този смисъл Решение по дело Unterpertinger С-212/01, точки 40 и 41 и Решение по дело D’Ambrumenil и Dispute Resolution Services С-307/01, точки 58 и 59, както и Решение по дело L.u.P С-106/05, точка 29).

Докато от тази съдебна практика следва, че предоставяне на медицинска помощ трябва да има терапевтична цел, не непременно от това следва, че терапевтичната цел на услуга трябва да се ограничава в тесни граници (виж за тази цел Commission v France, параграф 23). Параграф 40 от решението по Дело Kugler показва, че медицински услуги, осъществени за профилактични цели, може да се ползват от освобождаването съгласно член 13A, параграф 1, буква (в). Дори в случаи, когато е ясно, че лицата, които са предмет на прегледи или други медицински интервенции от профилактичен характер, не страдат от някаква болест или здравен недостатък, включването на тези услуги в смисъла на предоставяне на медицинска помощ е съвместимо с целта за намаляване на цената на медицинската помощ, което е общо както за освобождаването съгласно член 13A, параграф 1, буква (б), така и за това съгласно буква (в) от тази параграф (Commission v France, параграф 23, и Kugler, параграф 29). В т. 31 от Решение на СЕС от 08.06.2006 г. по дело С-106/2005 съдът установява, че в светлината на целта за намаляване на разходите за здравеопазване, следвана от горепосочените освобождавания, медицински изследвания, които имат за цел наблюдение и преглед на пациенти с профилактична цел, могат да представляват „медицинска помощ“ по смисъла на член 13, част А, параграф 1, буква б) от Шестата директива или „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла на буква в) от същия параграф (член 132, параграф 1, буква б) и буква в) от Директива 2006/112/ЕО).

Във връзка си изложеното и НАП  в редица свои становища /вж. 2_568/11.08.2021 г./ приема, че „може да се счита, че една услуга е пряко свързана със здравната (медицинска) услуга, когато наистина е предоставена като допълнение към медицинската помощ, получена от пациенти, която е основната помощ (Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-45/01, т. 35). Само доставката на услуги, които са логична част от предоставяната медицинска помощ и които са неразделна част от процеса на доставка на тази помощ за постигане на терапевтичните цели, могат да бъдат “услуги, тясно свързани” по смисъла на член 13, A, пар. 1, букви “б” и “в” от Шеста директива тази разпоредба (чл. 132, пар. 1, букви “б” и “в” от Директива 2006/112/ЕО). Само тези услуги могат да повлияят на цената на здравната помощ, която въпросното освобождаване се стреми да направи достъпна (Решение на Съда на Европейския съюз по обединени дела С-394/04 и С-395/04, т. 25)“.

Следователно, смятам, че съгласно посоченото в запитването предлаганите услуги, свързани с придружаване на болен до друга държава за лечение и неговото връщане в страната, може да бъдат определени като конкретните услуги, извършвани от запитващото дружество като здравна (медицинска) услуга, която е пряко свързана и другите медицински услуги, предоставяни да пациента. За това мятам, че доставката не е облагаема по смисъла на чл. 39, т. 1 от ЗДДС, но ако дружеството има регистрирана по реда на ЗЛЗ .

4/ Както е посочено в запитването, дружеството не е регистрирано по ЗДДС и следователно няма право и задължение да начислява ДДСС /чл. 113, ал. 9, изречение първо от ЗДДС/. В издадените от дружеството счетоводни документи /фактура,известие и пр./ като основание за неначисляване на ЗДДС се вписва „чл. 113, ал. 9, изречение първо от ЗДДС“.

5/ Следователно, въз основа на изложеното по-горе и предвид фактите в запитването, ако дружеството отговаря кумулативно на посочените условия, то оборотът, реализиран от дружеството от извършваните доставки на здравни (медицински) услуги, по смисъла на чл. 39, т. 1 от ЗДДС, не участва при формирането на оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
 
6/Ако регистрирате друго дружество и то не изпълнява посочените изисквания за регистрирано лице по реда на ЗЛЗ, посочените в запитването доставки ще бъдат облагаеми.

7/ Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаеми доставки са само тези, доставки, които са извършени на територията на България. Следователно предоставянето на медицинската грижа в Турция не попада обхвата на ЗДДС и на това основание. Република Турция също е въвела Директивите за ДДС на ЕС във вътрешното си законодателство и престоят в болничното заведение ще бъде също освободена доставка.
 
8/ По отношение на придружаващото медицинско лице следва запитващото дружество да приложи Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

9/ Източниците на финансиране на медицинската услуга нямат отношение към ЗДДС.