Разходи за обучение на съдружници

Отговор: Коректното дефиниране на даден разход е особено важно предвид различното данъчно третиране разходите, несвързани с дейността на предприятието или документално необосновани.
В глава единадесета "Професионална квалификация" от Кодекса на труда са регламентирани разходите за обучение  само за лица, които са на трудови договори или предстоят да се сключат трудови договори с тези лица.
Ако липсват трудови правоотношения между съдружниците и дружеството инспекторите от приходната агенция с основание могат да не признаят тези разходи за обучение u да преобразуват счетоводния финансов резултат на ООД по реда на чл. 26 /разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата/  от ЗКПО, т.е. тези разходи отговарят на определението за "скрито разпределение на печалбата" Има и допълнителна административна санкция, предвидена в чл. 267 от ЗКПО, според която данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба, се наказва с имуществена санкция в размер на 20 на сто от начисления разход. Тази административна санкция е за сметка на дружеството u тя също не са признава за данъчни цели, като с нейния размер следва да се увеличи счетоводният финансов резултат за данъчни цели по реда на чл. 26, т. 6 от ЗКПО.
В случая всички данъци и административно наказателни санкции са за сметка на дружеството и не са съотносими пряко към данъчното облагане на самите съдружници, за които са отчетени разходи за  обучение.
Имайте предвид и писмо на Дирекция „Данъчна политика” за облагане с данък върху разходите – чл. 204, т. 1 от ЗКПО, в което се дават разяснения и за данъчно третиране на представителните разходи.
В случаите, в които разходът не е свързан с дейността на данъчно задълженото лице, същият не се облага с данък върху разходите, а с корпоративен данък, предвид преобразуването на счетоводния финансов резултат със същия. Освен това следва да бъде обърнато внимание и на случаите, в които извършените разходи не са свързани с дейността и са извършени в полза на свързано лице. В този случай същите представляват скрито разпределение на печалбата, по отношение на които се прилагат предвидените норми в закона. Данъчно задълженото лице декларира данъка върху представителните разходи с подаването на годишна данъчна декларация (чл. 217, ал. 1 ЗКПО).