Разглеждане на услуга като свързана с недвижимо имущество във връзка с новия Регламент ЕС/1042/2013

С регламент ЕС/1042/2013 са направени промени в регламент ЕС/282/2011, които влизат в сила от 01.01.2017 г. и внасят съществена яснота при класифициране на широк кръг услуги като свързани или несвързани с недвижим имот. На първо място в чл. 13б от регламента е въведено определение за „недвижим имот", което се прилага за целите на ДДС-облагането във всички държави членки, независимо от разпоредбите на националното законодателство. Съгласно буква „в" от разпоредбата всеки елемент, който е монтиран и съставлява неразделна част от сграда или конструкция и без който съответната сграда или конструкция би била недовършена, като врати, прозорци, покриви, стълбища и асансьори представлява недвижим имот.
 
Чл. 31а, параграф 1 определя критериите, при изпълнение на един от които може да се счита че дадена услуга е свързана с недвижим имот. Счита се, че услугите имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, когато се предоставят за недвижими имоти или са насочени към недвижими имоти с цел правно или физическо изменение на тези имоти. С други думи услугата трябва да е съсредоточена върху промяната на правния статут и/или физическите характеристики на конкретен недвижим имот. Разпоредбата изрично посочва „монтирано" движимо имущество, което става недвижим имот след неговото монтиране или сглобяване, следователно услугите по монтиране (инсталиране) и сглобяване на движимо имущество, което след монтажа или сглобяването се определя като недвижим имот, трябва да се разглеждат като услуги, свързани с недвижими имоти. От друга страна услугите по сглобяване на въпросната движима вещ, които се извършват на друго място преди доставката на въпросната движима вещ до мястото на нейния монтаж или сглобяване не попадат в приложното поле на тази разпоредба.
 
В конкретния случай, ако договорът с белгийската фирма обхваща единствено и само изработка (сглобяване) на дограма, но не и нейното инсталиране на мястото на нейното крайно предназначение от доставчика или за негова сметка и отговорност, доставката се облага по общия ред на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Ако българската фирма е ангажирана както с изработката на дограмата, така и с нейния монтаж към определен недвижим имот и двете услуги представляват една единна доставка, тази основна доставка би следвало да се класифицира като доставка, свързана с недвижим имот и съответно ще бъде облагаема там, където се намира съответният недвижим имот.