Публикуване на счетоводен баланс в Търговския регистър без приложение

Въпросите свързани с публичността на годишните финансови отчети са уредени в Закона за счетоводството. Така например, чл. 38, ал. 4 от счетоводния закон предвижда, че малките предприятия, чийто годишни финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит от регистриран одитор публикуват най-малко баланс и приложение, когато предприятието има задължение за изготвянето му. Казано по друг начин, тази категория предприятия, макар и да има задължението да съставя отчет за приходи и разходи, има право да публикува в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ само своя счетоводен баланс и приложение към ГФО, когато има законово задължение да изготвя такова. За да отговорим на въпроса в неговата всеобхватност, следва да разгледаме кои предприятия имат законово задължение да съставят приложение към своя ГФО.

Общите изисквания за съдържанието на ГФО, съставен в съответствие с националната ни счетоводна база – НСС, са регламентирани в чл. 29, ал. 1 от Закона за счетоводството. Според цитираната норма, годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение. В същото време, предприятията, съставящи своите финансови отчети на база НСС и съответно категоризирани в групата на малките предприятия, на основание чл. 29, ал. 6 от Закона за счетоводството може да възприемат в своята счетоводна политика, годишният им финансов отчет да се състои от съкратен баланс по раздели и групи, съкратен отчет за приходите и разходите и приложение. Единственото изключение за освобождаване от съставянето на приложение към ГФО е регламентирано в чл. 29, ал. 4 от счетоводния закон, според които микропредприятията, съставящи своите ГФО на база НСС имат възможност да възприемат в своята счетоводна политика, годишният им финансов отчет да се състои от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите.

Обобщавайки казаното по-горе можем да заключим, че Вашето предприятие, което съставя своите финансови отчети на база НСС, ще има възможност да не съставя приложение към своя ГФО и съответно няма да публикува подобно приложение в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ, тъй като няма задължение за неговото изготвяне, само и единствено когато за съответната финансова година същото е класифицирано като микропредприятие по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Закона за счетоводството и съответно не отговаря на изискванията за задължителен независим финансов одит по реда на чл. 37 от Закона за счетоводството.

От така предоставена информация не можем да бъдем категорични дали за финансовата 2019 година Вашето предприятие е микро или малко по смисъла на чл. 19 от Закона за счетоводството, тъй като веднъж квалифицирано в съответната група, предприятието продължава да бъде такова, докато в две последователни отчетни периода престане на отговаря на два от трите показателя за съответната категория. В подобен случай категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период. От предоставените данни можем да заключим, че ако в действителност за 2019 година вашето предприятие е класифицирано като микро предприятие или като малко предприятие, то няма неговия ГФО за 2019 година да подлежи на задължителен независим финансов одит от регистриран одитор, тъй като към 31.12.2019 година не превишавате минимум два от трите критерия, регламентирани в чл. 37, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, а именно:
а) балансова стойност на активите - 2 000 000 лв.;
б) нетни приходи от продажби - 4 000 000 лв.;
в) средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.

Ето защо същността на отговора се свежда до това, дали вашето предприятие за 2019 година се счита за микро предприятие или за малко предприятие. В случай че вашето предприятие се счита за микро предприятие, възползвайки се от възможността на чл. 29, ал. 4 от счетоводния закон да не съставяте приложение към вашия ГФО, то тогава тази съставна част няма да подлежи на публикуване в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ.

При положение, че вашето предприятие за 2019 година е квалифицирано като малко предприятие, то тогава вие имате задължение да съставяте приложение към ГФО и съответно имате задължение да публикувате това приложение в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ като част от вашият ГФО, подлежащ на публично обявяване.

Съдържанието на приложението към ГФО следва да бъде съобразено с изискванията на СС 1 – Представяне на финансови отчети. Точка 24.1. от СС – 1 определя приложението към финансовия отчет като подробно описание и анализ на онази информация, която отчитащото се предприятие е представило на лицевата част на финансовия отчет – тоест в съставните му части като: Баланс, Отчет за приходите и разходите, Отчет за собствения капитал и Отчета за паричните потоци. Ето защо информацията, която следва да намери място в приложението със сигурност следва да се разглежда и като едно своеобразно логически и смислово издържано продължение на финансовата информация, представена в останалите съставни части на финансовия отчет. Естествено тази информация освен числово представена, следва да бъде и описана с думи на едно по-ниско аналитично ниво. Същата следва да бъде анализирана и даваща база за извличане на съответните изводи от страна на потребителите на финансова информация. Целия този анализ, обяснения и разяснение на информацията, която преди това предприятието е представило в останалите съставни части на финансовия отчет следва да стане в този хронологичен ред, съответстващ на информацията, представена в разделите, групите и статиите, в Баланса и Отчета за приходите и разходите, които се поясняват. В приложението предприятието следва да представи:
- Оповестявания във връзка с изготвянето на ГФО, които се изискват по силата на Закона за счетоводството;
- Оповестявания, които се изискват по силата на всички приложими национални счетоводни стандарти, които имат значение при изготвянето на финансовия отчет. В тази връзка е удачно да споменем, в случаите когато определен СС не е приложим към съставянето на конкретен финансов отчет, не е необходимо да се правят оповестявания, които по принцип се изискват от конкретния счетоводен стандарт. Също би било погрешно в приложението да се оповестяват факти, събития и концепции, които не са били налични и не са взети предвид при съставяне на финансовия отчет;
- Допълнителна информация, която не е представена на лицевата страна на ГФО (не е представена в останалите четири съставни части на финансовия отчет), но чието оповестяване би направило така, че сделките и събитията осъществени от отчитащото се предприятие ще бъдат представени честно, вярно и достоверно, каквато в крайна сметка е и целта на финансовите отчети;
- Информация за предприятието, за прилаганата от него счетоводна политика в съответствие с избраната счетоводна база (НСС), както и наложилите се причини за промяната на счетоводната политика, ако такава в действителност е извършена, включително и оценка на промените, които настъпват в резултат на подобна промяна в счетоводната политика, в съответствие с приложимия за целта СС 8 – „Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика”;

При съставянето на приложението към ГФО, предприятието следва да се съобрази и със специфичните изисквания за оповестяване, регламентирани в точки 24.2 – 24.9 от СС 1.

От казаното по-горе можем да заключим, че приложението, като съставна част на годишния финансов отчет, структурирано следва да се изгради и представи от следните три части:
I. Информация (представяне) на дружеството;
II. Счетоводни политики на предприятието (основни, базови счетоводни политики, включително и евентуална промяна в счетоводната политика, както и обяснение за причините за нейната промяна и обяснение достигането на честно и вярно представяне в резултат на доброволната ѝ промяна). Тук следва да се посочат основните счетоводни принципи, които следва да бъдат съобразени от предприятието при неговата текуща счетоводна отчетност и при изготвянето на годишния финансов отчет (начисляване, действащо предприятие, предпазливост, съпоставимост между приходи и разходи, последователност на представянето и сравнителна информация, независимост на отделните отчетни периоди, същественост, компенсиране, оценяване на позициите, признати във финансовия отчет по цена на придобиване, предимство на съдържанието пред правната форма). Ичрично следва да бедат регламентирани съставните части на представения комплект годишен финансов отчет, както и основните бази за оценяване на активите, пасивите, приходите и разходите според тяхното естество и начин на представяне във финансовите отчети. В този аспект в счетоводната политика като елемент на приложението към ГФО следва ясно да бъде оповестено в отделните моменти (първоначално оценяване и последващо оценяване) и по отношение на отделните категории активи, пасиви, приходи и разходи, какви счетоводни бази за оценка прилага предприятието в съответствие с възприетата счетоводна база за изготвяне на финансови отчети;
III. Описание и пояснение на допълнителна информацията, която е представена вкл. и тази, която не е представена в останалите съставни части на финансовия отчет. Ръководството следва да направи допълнителни пояснения, които не се изискват от счетоводното законодателство (НСС и Закона за счетоводството) и които ще доведат до достоверното представяне на информацията във всички съществени аспекти в съответствие с НСС. В това трето направление следва да бъде пояснено защо и как предприятието се е отклонило от отделен счетоводен стандарт с цел достоверното представяне на годишния финансов отчет. Задължително в приложението към годишния финансов отчет следва да се включат конкретните оповестявания, изисквани по реда на всеки един приложим за целта счетоводен стандарт (СС). Тук е мястото, където следва да се представи анализ на информацията по ред, съответстващ на разделите, групите и статиите в баланса и отчета за приходите и разходите.

Още за счетоводен баланс:

Нормативна рамка