Промяна в отчетната стойност на имот

В чл. 14, ал. 1 от Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ) се регламентира, че за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Когато собственикът е предприятие, в декларацията се посочва и отчетната стойност на недвижимия имот, тъй като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. При промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината като подават данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ в 2-месечен срок.

Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗМДТ при промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. Тази разпоредба не се прилага обаче за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията, т.е. за тях през годината не се променя данъчната оценка. Данъкът върху новата данъчна оценка ще се определи от 01 януари на следващата година.

Дали извършените разходи в размер на 96 255.06 лева са увеличили отчетната стойност на недвижимия имот, определящо и по-висок размер на данъка върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци?

Легалната дефиниция на понятието отчетна стойност се съдържа в §.1, т. 17 от ДР на ЗМДТ, според която отчетната стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

Във връзка с параграф 6 от СС 16 „Дълготрайни материални активи” може да се приеме, че извършените ремонтни дейности – смяна на врати, подови настилки, укрепване на стени, тавани, вътрешна и външна топлоизолация са последващи разходи, водещи до подобряването на бъдещите икономически ползи от актива. Извършените разходи са капиталови по своята същност и трябва да се отнесат в увеличение на отчетната стойност на ремонтирания актив.


Погасителната давност за публични вземания съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК е 5 годишна считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

При неподаване на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ в срок има основания да се приложи и административна санкция предвидена в чл. 123 от ЗМДТ.

С уважение:

- ЗМДТ

Вижте ЗМДТ тук >>>

Вижте допълнението в ЗМДТ тук >>>

- ДОПК

Вижте ДОПК тук >>>