Продажба на трудносъбираеми вземания - възникване на приход

Търговските вземания, възникнали в предприятието, представляват финансови активи и разпоредбите относно счетоводното им отчитане се съдържат в СС 32 „Финансови инструменти". Съгласно т. 4.1., буква „а" от стандарта предприятието признава финансовия актив или финансовия пасив в своя счетоводен баланс единствено когато стане страна в договорните условия на инструмента. Безусловните вземания и плащания се признават като активи или пасиви, когато предприятието стане страна по договора и вследствие на това има право да получава или правно задължение да плаща пари в брой.

 

Цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Прехвърлянето на вземания е уредено в чл. 99 и чл. 100 от ЗЗД. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Към тази дата новият кредитор – цесионерът (в случая фирма Б), следва да признае новозакупеното вземане като финансов актив в баланса си. Вземането се признава по цена на придобиване съгласно т. 5.1 от СС 32. Приход се признава едва след окончателното уреждане на вземането от длъжника. В случая това означава, че въз основа на договора за цесия фирма Б ще признае в баланса си вземането на стойност 30 000 лв. и когато получи плащане от длъжника за сума, която е по-голяма от балансовата му стойност, ще признае като приход разликата между балансовата стойност и получената сума.

 

Съгласно т. 11.2. от СС 32 прехвърлянето само по себе си на финансов инструмент на друго предприятие не означава, че той непременно подлежи на отписване. Отписването на финансов инструмент, който е прехвърлен, зависи от условията на сделката по прехвърлянето - например финансов инструмент може да не се отписва, когато е налице условие за обратно изкупуване или когато прехвърлящият е запазил в значителна степен всички финансови рискове, които биха възникнали от финансовия инструмент. В случая ако се касае за стандартен договор за цесия, според който цедентът – фирма А, не поема задължения и рискове извън нормативно определените в ЗЗД, то във фирма А вземането следва да бъде отписано. Разходът от отписване на вземането е данъчно признат в годината на счетоводното му отчитане на основание чл. 34, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
 

С уважение:

Още за приходи:

Нормативна рамка

Закон за задълженията и договорите


ЗКПО