Прилагане на чл. 446 от ГПК

Чл. 446 от ГПК определя несеквестируем минимум в случаите, когато изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата. Видно от текста на разпоредбата, защитната й функция се простира не само върху възнагражденията, дължими по трудови правоотношения и подчинени на разпоредбите на КТ, а и върху всички други възнаграждения за положен труд, независимо от вида на правоотношението, по което възникват. В това число се включват и възнагражденията по извънтрудови правоотношения и в частност възнагражденията по договори за управление.

 

На следващо място от значение е видът на задължението, по което е наложен запорът. Съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл. 446 от ГПК когато запорът е наложен за задължения за издръжка разпоредбите на ал. 1 от същия член не се прилагат и присъдената сума се удържа изцяло. Следва да обърнем внимание, че изключението се отнася само за задължения за текуща издръжка, но не и за дължима издръжка за минали периоди. Ако задължението за издръжка е за минало време, размерът на удръжките се изчислява по общия ред на ал. 1.

 

Ако запорът е както за текуща издръжка, така и за неплатени издръжки за минало време следва да се удържи цялата сума на текущата издръжка, а задълженията за издръжка за минало време да се правят върху остатъка от дохода при съобразяване с разпоредбите на чл. 446 ал. 1 от ГПК.