Преминаване към смесено ползване ползване на фирмени автомобили

За фирма 1: За да се ползва данъчен кредит по експлоатацията на автомобил, който се ползва както за служебно, така и за лично ползване - следва да се пишат пътни листове/ книжки, за да се докаже каква е частта на фирменото ползване. Тук варианта 50 на 50, приет за ЗКПО, не е приложим, тъй като правото на ползване на данъчния кредит следва да съответства на действителното ползване на автомобила за фирмени цели, доказано с пътни листове/ книжки. Тоест за целите на ДДС не можете "да приемете 50 на 50 лично ползване", а трябва да докажете с документация личното ползване и на него няма да имате право на данъчен кредит за съответният месец. В дневника за покупките ДО ще се разпредели в две колони - с право и без право на ДДС, като това съотношение ще се определя не на база на вашето желание и очакване, а на база на действително извършеният пробег, документиран с пътен лист/ книжка.

Личното ползване на фирмените активи не се преобразува като данъчна постоянна и/или данъчна временна разлика по реда на ЗКПО, а личното ползване се облага с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, чиято данъчна ставка съгласно изискванията на чл. 216, ал. 2 от ЗКПО е в размер на 3%.

Данъчната основа за данъка върху разходите в натура по реда на ЗКПО се определя съгласно изискванията на чл. 215а от материалния данъчен закон.
 
За фирма 2: След като за автомобила и за разходите по неговата експлоатация предприятието няма право на данъчен кредит, то позовавайки се на предоставената по реда на чл. 10, ал. 6 от ЗКПО възможност за документална обоснованост на разходите, разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, така и за лично ползване, ще се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, само и единствено когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2 от материалният данъчен закон. Именно чл. 215а, ал. 2, т. 2 дава право предприятието да избере съотношението на лично и служебно ползване в пропорцията 50 на 50. Тоест след като за целите на ЗДДС няма да се приспада данъчен кредит и не е необходимо да се доказва действителното ползване за служебни цели, ако предприятието избере за целите на ЗКПО личното ползване на служебните активи да е в съотношение 50 на 50, то тогава счетоводно отчетеният разход ще бъде признат за целите на ЗКПО, дори и да не се съставя пътен лист/ книжка, за действителният пробег.

По подобие на отговора, даден на първия въпрос, счетоводно отчетените разходи за личното ползване на фирмените активи не се преобразуват по реда на ЗКПО като данъчни постоянни и/или данъчни временни разлики, вместо това личното ползване на фирмените активи се облага с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.  Дължимият данък се определя в размер на 3% върху данъчната основа за данъка върху разходите в натура, определена съгласно изискванията на чл. 215а от ЗКПО.

Обръщаме внимание на факта, че когато се определя данъчната основа на разходите в натура по реда на чл. 215а от ЗКПО, когато активите са данъчни амортизируеми активи – както в случая активът е автомобил, вместо счетоводните разходи за амортизации, се вземат предвид данъчните амортизации от ДАПл.