Прекратяване на регистрацията по ДДС

В запитването е поставен въпроса дали подаването на нулеви СД по ЗДДС в период от 8 години би довело до дерегистрация на дружеството и какви последици би имало това за него.
 
Правната уредба за дерегистрацията по ЗДДС се съдържа в нормите на чл. 106 и следващите от ЗДДС. Така съгласно въпросната разпоредба, прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.
 
В ал. 2 са посочени и случаите, когато се допуска тази дерегистрация. Така съгласно ал. 2 регистрацията се прекратява:
1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор;
2. по инициатива на органа по приходите, когато:
а) е установил основание за задължителна дерегистрация;
б) е налице обстоятелство по чл. 176.
 
От горепосочената разпоредба е видно, че за да се предприеме дерегистрация по ЗДДС по инициатива на регистрирано лице е нужно да са налице основания за дерегистрация, която от своя страна може да бъде задължителна и по избор.
 
В чл. 107 от ЗДДС са посочени основанията за задължителна дерегистрация. Те могат да бъдат установени, както по инициатива на органа по приходите, така и на регистрираното лице. 
 
Така съгласно въпросната разпоредба основание за задължителна дерегистрация е:
1. смъртта на физическото лице;
2. смъртта на физическото лице - едноличен търговец, със или без заличаване от търговския регистър;
3. (доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) заличаването на едноличния търговец от търговския регистър, освен ако:
а) лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2;
б) (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) не са налице условията по буква "а" и лицето в 7-дневен срок от вписване на заличаването в Търговския регистър подаде в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация, в което заявява продължаване на регистрацията при условията на чл. 100, ал. 1;
4. прекратяването на лицето в случаите на:
а) прекратяване на юридическо лице - търговец, със или без ликвидация;
б) прекратяване на кооперацията;
в) прекратяване на юридическо лице, което не е търговец;
г) прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса;
5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) регистрация по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3 и чл. 154 или регистрация в друга държава членка за прилагане на режим извън Съюза или на режим в Съюза - за регистрирано на основание чл. 97б лице.

Както е видно от горецитираната разпоредба подаването на нулеви СД по ЗДДС не е сред основанията за задължителна дерегистрация.
 
В по-горе цитираният чл. 106 от ЗДДС е посочено, че  по инициатива на органа по приходите, може да се предприеме дерегитрация и при установяване на някое от основанията на чл. 176 от ЗДДС.
 
Така съгласно въпросната разпоредба, компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:
1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
3. системно не изпълнява задълженията си по този закон;
4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.
6. (нова - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите.
 
В тези основания също не може да бъде открито подаването на нулеви СД за период от 8 години.
 
Накрая следва да разгледаме и основанията за дерегистрация по избор. Те са изброени в нормата на чл. 108 от ЗДДС.
 
Така съгласно въпросната разпоредба, основание за дерегистрация по избор възниква:
1. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) за лице, регистрирано на основание чл. 96, 97, 97б, чл. 98, ал. 3 или чл. 100, ал. 1, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация;
2. за лице, регистрирано на основание чл. 98, ал. 2 или чл. 100, ал. 3, когато:
а) за всяка от двете календарни години преди текущата година сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционна продажба на територията на страната (без доставките на акцизни стоки) не надвишава 70 000 лв., и
б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация;
3. за лице, регистрирано на основание чл. 99 и чл. 100, ал. 2, когато:
а) за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на нови превозни средства и акцизни стоки, не надвишава 20 000 лв., и
б) към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация;
4. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) за лице, регистрирано на основание чл. 97а, когато към датата на подаване на заявлението за дерегистрация не е налице основание за задължителна регистрация.
(2) Регистрирани лица по избор съгласно чл. 100 нямат право да прекратят регистрацията си на основание ал. 1 по-рано от 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по този закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лице, регистрирано на основание чл. 132и 132а, може да подаде заявление за дерегистрация, когато към датата на подаване на заявлението не е налице основание за задължителна регистрация.
 
С оглед горецитираната разпоредба, смятам, че в случая може да се приложи нормата на чл. 108, ал.2 от ЗДДС. В случай че данъчно задълженото лице във Вашият казус е регистрирано на основание чл 100 от ЗДДС, тоест доброволна регистрация, то видно от въпросната разпоредба може да поиска дерегистрация по собствена инициатива с изтичане на 2 год. от регистрацията.  
 
Според мен в случая очевидно са налице основанията визирани в чл. 108, ал.1, т. 3, б. (б). Лицето няма оборот, най-вероятно е регистрирано доброволно по чл 100 от ЗДДС и към датата на подаване на заявлението за дерегистрация също не е декларирало никакъв оборот, тоест,  не е налице основание за задължителна регистрация. Изтекли са и повече от 2 год. от доброволната регистрация, тоест налице е и изискването на ал. 2 от чл. 108 от ЗДДС.
 
Във Вашия случай, като се има предвид, че няма декларирани обороти или дейност в последните 8 год., най-вероятно дерегистрацията ще се извърши след направена проверка от органите по приходите, а не ревизия.
 
Самата процедура по дерегистрация е регламентирана в чл. 109 от ЗДДС. Така например съгласно ал.2, в случаите по чл. 108, ал. 1 и 3 регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
 
Съгласно ал. 3 заявлението по ал. 1 и 2 трябва да съдържа основанието за дерегистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.
 
Във Вашия случай, като основание би трябвало да посочите чл. 108, ал. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 3, б. (б).
 
Съгласно ал. 4 в срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за дерегистрация.
 
Дерегистрацията приключва с издаването на акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши дерегистрацията, в срок 7 дни от приключване на проверката, съгласно чл. 109, ал. 5 от ЗДДС.
 

Още за регистрацията по ЗДДС:

Нормативна рамка