Префактуриране на разходи за вода и електроенергия от наемодател

Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта. Такива са разходите за електроенергия, водоснабдяване и канализация, топлоенергия, газ и др. под. Обичайно е партидите при доставчиците на комунални услуги да се водят на името на наемодателя, като наемателят възстановява на наемодателя заплатените от него суми.
 
Консумативните разходи за ток, вода и под. не представляват отделна доставка по смисъла на ЗДДС, тъй като наемодателят не е доставчик на въпросните услуги и не може да бъде третиран като такъв. НАП застъпва становището, че на основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС тези разходи представляват част от данъчната основа на доставката на наемната услуга, тъй като те са дължими във връзка с основната доставка на наемна услуга и произтичат от нея. ДДС-облагането при префактуриране на тези разходи следва режима на доставката на наемната услуга.

 
Тъй като тези разходи не представляват отделна доставка за тях не се издава отделна фактура и те се документират чрез включването им във фактурата, която се издава за наемната услуга. Когато размерът им не е известен към датата на фактуриране на основната доставка, те следва да се третират като увеличение на данъчната основа и на основание чл. 115 от ЗДДС се документират с издаване на дебитно известие.

С уважение:

- ЗДДС

Вижте ЗДДС тук >>>

Вижте ЗЗД тук >>>