Представяне на обезценката на стоките в ГФО

Материалните запаси обхващат закупените и предназначените за продажба стоки, напълно завършената продукция или незавършеното производство, материали и запаси, предназначени да се използват в процеса на производство.

 

Себестойността на материалните запаси може да е невъзстановима, в случай че те са повредени или са цялостно или частично морално остарели или ако има спад в продажните им цени. Също така себестойността на материалните запаси може да бъде невъзстановима, ако приблизително определените разходи за завършване или приблизително определените разходи, които ще бъдат направени за осъществяване на продажбата, са се увеличили. 

 

При съставяне на годишния финансов отчет и представяне на финансовото състояние на предприятието не бива да се допуска надценяване на активите.

 

Съгласно Счетоводен стандарт (СС) 2 – Отчитане на стоково – материалните запаси и Международен счетоводен стандарт (МСС) 2 Материални запаси, материалните запаси се оценяват по по-ниската стойност от следните две: себестойността (доставната) и нетната реализируема стойност.

 

Практиката на обезценяване на материалните запаси под себестойността им до нетната реализируема стойност е в съответствие с разбирането, че активите не трябва да се отчитат със стойности, превишаващи очакваните суми от тяхната продажба или използване.

 

Под нетна реализируема стойност се има предвид нетната сума, която едно предприятие очаква да реализира от продажбата на материален запас в обичайния процес на дейност.

 

В края на отчетния период се прави оценка на нетната реализируема стойност на материалните запаси, като това би могло да става и текущо през годината, според нуждите на предприятието и възприетата счетоводна политика.

 

Определянето на нетната реализируема стойност е вид приблизителна счетоводна оценка и се основава на най-сигурните съществуващи данни към датата на определянето ѝ, като се отчитат колебанията в цените и себестойността. Тъй като СС 2 не дава конкретни насоки за определянето на нетната реализируема стойност, могат да се приложат насоките в МСС 2.

 

Материалните запаси обикновено се обезценяват до нетната реализируема стойност на базата на отделни позиции. Понякога може да бъде уместно да се групират сходни или свързани позиции.

 

Към всеки следващ период се прави нова оценка на нетната реализируема стойност. Когато условията, довели до обезценяването на материалните запаси под тяхната себестойност, вече не са налице или, когато има ясно доказателство за увеличение на нетната реализируема стойност заради промяна в икономическите обстоятелства, сумата на обезценката се възстановява (но възстановяването е ограничено до сумата на първоначалната обезценка).

 

Съгласно СС 2 и МСС 2 сумата на всяка обезценка на материалните запаси до нетната им реализируема стойност се признава като разходи за периода на обезценката или на възникването на загубите. 

 

Сумата на евентуалното обратно възстановяване на обезценката на материалните запаси, възникнало в резултат на увеличение на нетната реализируема стойност, съгласно МСС 2 следва да бъде призната като намаляване на сумата на признатите разходи за материални запаси през периода, през който е възникнало възстановяването, а съгласно СС 2 се отчита като други текущи приходи.

 

За обезценката на материалните запаси се съставя статията:

 

Дт с/ка Разходи от последващи оценки на активи

Кт с/ка Материали, продукция, стоки

 

Загубата от обезценка на материалните запаси се посочва в отчета за приходи и разходи в разходната част по статия 4 “Разходи за амортизация и обезценка”, подстатия “б” Разходи от обезценка на текущи активи и съответно се отразява в текущия финансов резултат. В баланса материалните запаси се представят по обезценена стойност. В приложението към годишния финансов отчет се оповестява сумата на всяка обезценка на материалните запаси, която е призната като разход за периода.

 

Следва да се има предвид, че приходите и разходите от последващи оценки на активи не са признат разход за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (чл.34 от Закона за корпоративното подоходно облагане) и, в случай на обезценка на материални запаси, разходите от обезценка се отнасят в увеличение на счетоводния финансов резултат в годишната данъчна декларация и формират данъчна временна разлика.