Промяна на категория на микропредприятия, свърани с предприятие партньор

Подаването на Декларацията по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се извършва с оглед законовото изискване на предприятията по реда на чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за счетоводството. В този смисъл декларирането на категорията предприятие – микро, малко или средно предприятие, следва да се определя съгласно критериите, възприети в чл. 19, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от счетоводният закон.

Според чл. 19 от ЗСч.:
(2) Микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите - 700 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 1 400 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 10 души.
(3) Малки предприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите - 8 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 16 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 50 души.
(4) Средни предприятия са предприятия, които не са малки предприятия и които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показателя:
1. балансова стойност на активите - 38 000 000 лв.;
2. нетни приходи от продажби - 76 000 000 лв.;
3. средна численост на персонала за отчетния период - 250 души.

Определянето на количествените критерии, регламентирани в чл. 19 от ЗСч. става на база на финансовите отчети на самите отчитащи се предприятия, изготвени към 31 декември на съответната финансова година. Това означава, че не се изследват показателите на свързаните с предприятието дружества или физически лица, а единствено обект на изследване са представените в ГФО на предприятието активи, нетни приходи от продажби и средно списъчен състав за финансовата година. По този начин данните за предприятията партньори не се сумират с данните на самото отчитащо се предприятие. Обръщаме внимание, че този подход на определяне на категорията предприятие е валиден само за целите на ЗСч., като за целите на други нормативни актове, може да са заложени други механизми и показатели.

Ако дадено предприятие е квалифицирано като микро предприятие по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗСч., то същото има право на основание чл. 29, ал. 4 от счетоводният закон да избере годишният му финансов отчет да се състои само от съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите. Тоест при това положение то не изготвя Приложение към ГФО и позовавайки се на чл. 38, ал. 4 от ЗСч., ако неговият ГФО не подлежи на задължителен независим финансов одит, ще публикува в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНА само своя счетоводен баланс.

При положение че микропредприятието не е избрало да съставя съкратен ГФО, то тогава то е задължено по силата на чл. 29, ал. 1 от ЗСч., като минимум ГФО да се състои от баланс, отчет за приходите и разходите и приложение. В този смисъл, след като предприятието е длъжно да съставя Приложение към своя ГФО, тогава Приложението задължително подлежи на публикуване в Търговският регистър и регистъра на ЮЛНЦ.

Избора на съставните части на ГФО не следва да се разглежда като едностранен акт на предприятието, а като част от неговата счетоводна политика, която следва последователно да се прилага и в бъдещите отчетни периоди, като всяка промяна в счетоводната политика следва да бъде направена в съответствие с изискванията на СС 8 Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.
 

Христо Досев, д.е.с.

 

Още за ГФО:

Повторно подаване на ГФО за ЮЛНЦ

Нормативна рамка

ЗСч

СС 8

Наредба 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел